Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Оценка на шансовете Дани и Иван

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
Clear All
new posts

    #76
    Re: Оценка на шансовете Дани и Иван

    Видяхме се с него на обяд - ще търси бърлога като за начало. Аз ще съм му местна референция. Дано намери работа по-бързо.

    Comment


      #77
      Отг: Оценка на шансовете Дани и Иван

      Очаквам с нетърпение да чуем за приключенията на Ванката. Гледам пазара на труда е много активен в момента, предполагам, че и с квартирите ще е същата работа.
      Новозеландския позитивизъм има действието на българската неволя

      Заповядайте в работната ми страница във фейсбук - www.fb.com/hdd123

      Comment


        #78
        Отг: Оценка на шансовете Дани и Иван

        На Ванката оправихме резюмето. Вече е в бърлога със съквартирант в центъра. Няколко дни не ми е писал чакам да се похвали - дано!

        Comment


          #79
          Отг: Оценка на шансовете Дани и Иван

          Ник, изключително много ти благодарим за помощта. Оценяваме я. Иван ми спомена някакъв боб - имаш го от мен, като дойда и аз

          Иначе да, Иван си има вече квартира. Среща се с рекруитъри. Подава си документите по разни обяви и въобще действа активно. За съжаление, към момента все още никой не му се е обадил за интервю. Това си е малко притеснително, но се надяваме, че идната седмица ще има раздвижване. Реално той е в Окланд от няма и 3 пълни седмици, така че има време.

          Вярно е че сме нетърпеливи, а всички знаем (за нас говоря от натрупания опит), че нещата в Нова Зеландия се развиват бавничко, но накрая се случват, така че сме оптимисти

          Comment


            #80
            Отг: Оценка на шансовете Дани и Иван

            Най-после се наканих и аз да драсна някой и друг ред тук . Аз съм въпросният Иван (Ник предполагам се сеща, много ми оплю пощата, че била blackbebo@....com). Вече съм повече от два месеца на новозеландска земя и ето как се развиват нещата:

            Преди да потегля от България си открих две сметки в новозеландска банка (ANZ) - една в долари и една в паунди и си поръчах Visa Debit към сметката с доларите. След като се посъвзех от пътуването си активирах сметките, получих си картата и си активирах интернет и мобилно банкиране (през мобилно приложение за смартфон). Същия ден се срещнах с първия ми рекруитър и си взех местна сим карта към Spark за 19 долара на месец без договор с включени 100 минути, 500MB данни и неогрничени текстови съобщения (много силно изполван метод за комуникация тук).

            Първите две седмици соновно си търсих квартира и от време на време кадидатствах за някоя позиция в TradeMe или Seek. През това време се срещнах и с другия рекруитър, с който се бях свързал още от БГ - Raj, май всички търсили работа в IT сферата в Окланд го знаят. Към края на тези две седмици си намерих квартира на доста добро място и с хубав изглед към пристанището, а и за доста по-малко пари от хотела. По това време приключи и битката с часовата разлика (jet lag) - доста гадно нещо, но се преживява.

            Към края на септември вече се бях заел сериозно с процеса по търсене на работа и все още съм в това положение. Оказа се, че намирането на работа тук е доста по-голямо предизвикателство от очакваното. Вече съм се свързал с над 20 рекруитърски агенции (нямам идея колко точно, най-вероято доста повече) и съм кандидатствал по доста обяви (директни или през рекруитъри). Обикновено през работните дни кандидатствам за поне 2-3 позиции, за които смятам ставам, а някои дни и повече и резултатът до тук е - 3 интервюта. Първото ми интервю беше с фирма от Хамилтън (по skype), но интервюиращия не се интересуваше от релните ми възможности, а от възможността ми да цитирам определения . Накратко - пусна 2-3 обидно елементарни задачи (като за изпит по въведение в програмирането) и след това започна да ме изпитва на теория (отново като на изпит в училище), съответно не можах да му отговоря на въпросите (въобще кой нормален разработчик с приличен опит декламира определения на принципите в програмирането?!?!). Очевидно не се разбрахме с човека (може би бивш преподавател по основи на програмирането), но въпреки това приключихме интервюто в добър тон и с усмивка. Тук в мен се надигнха сериозни притеснения, че ако това се търси тук, то аз нямам никакъв шанс. За щастие не след дълго дойде второто интервю - малка фирма от Кембридж. Собственикът на фирмата ме помоли да отида от там и да се срещнем на живо - така и направих. След не особено кратко, но пък сравнително приятно пътуване пристигнах в градчето (селцето?). Срещата протече по коренно различен начин от първото интервю - смислени въпроси, запознаване с техния начин на работа, с моя начин на работа (оказаха се доста сходни), демонстрация на мои и техни проекти и т.н.. Харесахме се един друг и се разделихме с доста добро настроение. За съжаление не аз бях избраният кандидат (до колкото разбрах от последващата ни комуникация съм останал на второ място), но пък си възвърнах донякъде самочувствието и надеждата, че все пак имам шанс да си намеря работа тук. Следващите седмици нямаш отговор от работодатели, но пък всички гореспоменати 20+ рекруитъри се свързаха с мен. С някои от тях се видяхме на живо, с други говорихме по телефона, с трети само по e-mail. Някои от тях ми дадоха тест за познанията ми по програмиране и според думите им останаха доволни от резултата. След всичко това комуникацията някак си секна и ни вопъл ни стон от тяхна страна (това доста често го срещам вече при комуникацията ми с местните). Някъде по това време дойде и третото интервю - с фирма от Уелингтън. Една от първите обяви за които съм кандидатствал около месец по-рано - като прочетох отново обява за позицията след поканата за интервю осъзнах, че няма да бъда аз техния човек (явно не съм чел внимателно под влиянието на джет лага), но реших все пак да се чуя с тях (отново по skype), за да видя как ще портече интервюто - като първото или като второто. За мое успокоение разговорът нямаше нищо общо с първия, но и за двете страни беше ясно, че не отговарям на изискванията им (търсеха дизайнер с фронт-енд, а аз съм бек-енд програмист с малко фронт-енд). Разговорът беше в добър тон и без идиотски въпроси и се разделихме с добро настроение, дори казаха че все пак ще обмислят и моята кандидатура (предполагам че не са го мислили наистина, а просто бяха учтиви - поне аз бих постъпил така).

            След това настъпи тотално затишие - аз кандидатствам както до сега за по 2-3-4-5 позиции всеки ден и отговор няма. Вече взех да се поотчайвам и писах отново на двама от рекруитърите, напомняйки им за себе си. Единият отоговори: "Правиш всичко правилно, продължавай и ще излезе подходящата позиция". Вторият ме свърза с трети представител на фирмата (Raj като първи контакт, негова колежка от Уелингтън и сега нова колежка от Окланд) и отново ми беше назначен тест (преди не съм имал към тази агенция), харесаха разултатите и сега отново чакам дали ще има продължение. Миналата седмица с мен се свърза и някакъв друг рекруитър, който получил моите данни от негов приятел (не спомена кой - лични данни се размятат наляво и надясно ). Срещнахме се с човека, поговорихме и се разбрахме да ме представи пред негов клиент. На следващия ден дойде отговора - no local experience. По време на разговора ни с този последния рекруитър му споменах за драмата ми с търсенето на работа (аз кандидатствам, а отоговор няма) и отговора му беше: "В момента има доста кандидати за тези позиции и когато работодателя седне да разглежда купчината CV-та, тези които са без местен опит директно ги пуска в коша и чак след това започва да гледа опит, умения и т.н.". В интерес на истината и аз бях стигнал до това прозрение, но все пак останах леко смутен - оплакват се че нямат такива хора и дори имат такава позиция в LTSSL, а в следващия момент директно отхвърлят новодошлите, без дори да погледнат какво са правили и какво умеят.

            Така изминаха 2 месеца и 1 седмица в Окланд.

            Comment


              #81
              Отг: Оценка на шансовете Дани и Иван

              Предният пост стана малко дългичък, та реших да споделя допълнителната информация в нов .

              Вече знаете, че госпожица Литъл ни прецака с визата и ми даде Skilled Migrant Category Job Search Visa вместо Residence и наблегна, че Даниела не може да дойде тук заедно с мен, дори и като турист. Ние все пак решихме да изпратим запитване през сайта им, а не директно до нея с въпроса дали тя не може да дойде тук като турист и дали има възможност да кандидатства за туристическа (Visitor) за 6 месеца. Отговорът беше - "Да, може!". Каква изненада, кака Литъл ни беше преметнала отново. След като получихме оговора започнахме да четем доста по-сериозно как точно трябва да се случат нещата и съответно изникнаха доста въпроси (документацията на имиграционните е най-обърканото нещо, което съм чел до сега). С общи усилия сведохме въпросите до 2-3 и ги изпратихме отново до служителите в Лондон (тези, които ни отговориха за посетителската виза, а не кака Литъл) и отговорът им ни изуми: "Ние не сме компетентни да отоговаряме на въпроси, свързани с видовете визи". Интересно, хората които обработват заявките за издаване на визи не знаят кога коя виза е нужна. Попсувах си малко, подишах дълбоко и на следващия ден се замъкнах до местния офис на имиграционните. Там ме посрещна една пухкава дама седяща зад ендо гише тип будка. Започнах да ѝ обяснявам какъв ми е зора, а тя дори не изчака цялата ми предварително подготвена тирада. Поиска ми паспорта, провери номера на визата ми в систамата им и ми заяви: "Жена ти не само има право да дойде тук, но има право и да работи ако пожелае!". След това ми написа на едно листче кои точно документи трябва да попълним и да изпратим отново на любимките ни в Лондон. Предполагам се сещате какви бяха мислите ми в този момент и ви се изяснява компетентността на момите в Лондон. Прибрах се квартирата, изтеглих документите, прегледах ги, Даниела също ги прегледа и зпочнахме попълването. Разбира се отново изникнаха въпроси (не сериозни, но все пак). Този път въобще не си губих времето, а направо отидох до местните имиграционни. Този път попаднах на един чичко, който на едн листче си драскаше колко човека е отметнал . Въпреки неприветливия му вид се оказа, че знае за какво е там. Обясних му с каква виза съм, както и какво ми е казала колежката му предния ден. Човека потвърди думите ѝ и ми отговори на въпросите с попълването. Тъкмо си тръгвах и се сетих да го питам за таксите (няма виза с това име на страницата с таксите в сайта на имиграционните). Човека със задоволство драсна още една чертичка в листчето си (две за мен, защото два пъти заставам пред него ) и ми обясни под какво име да търся тази виза. Помисли малко, погледна ме и ми даде разпечатано ръководство за попълване на документите (вече го имахме в pdf формат и го бяхме чели обстойно), както и диплянка с таксите, в която ми подчерта кой ред се отнася за нас. Изкарах си справка за парите ми в сметките в банката, допопълних документите и бодро замарширувах към DHL след кратка консултация с Ник за най-бързият метод за транспорт на документи до БГ.

              След 5км пристигнах в офиса на DHL (към момента предпочитам да ходя пеш, вместо влак или автобус). Там госпожата ми опакова документите в стадартна торбичка и ми заяви, че плащането се извършва само с карта като данните трябва да ги продиктувам по телефона, защото те не били точно офис на DHL, а само работили с тях. Съгласих се, макар и не особено охотно и следващата седмица документите вече бяха в БГ, там Даниела ги комплектова с нейната част и ги препрати към Лондон. Изминаха две седмици и все още нямаме отговор от високо квалифицирания персонал там. Сроковете за тях са много ратегливо понятие. При четенето при подготовката на документите бях попаднал на срок 10 работни дни, след това на срок 3 седмици, а след това на срок от 4 седмици (все за едно и също нещо и все в лондонския офис). При получаването на документите те върнаха e-mail с потвърждение, че са ги получи и са изтеглили парите и че се надяват че ще обработят документите в срок от 4 седмици, но може и повече.

              Така стигаме до друга "приятна" случка от миналата седмица. В понеделник към обяд случайно реших да си проверя баланса на сметките (вече споменах за мобилното приложение на банката - много е удобно и полезно) и представете си изненадата ми като установих, че в петъка съм си купил нещо от фирма, която не бях чувал за скромната сума от около $2300. След 15 минути бях в клон на банката и се опитвах да обясня на един служител там, че някой е правил транзакции (2 бр.) без моето съгласие. Той ме изгледа леко незаинтересовано в стил "Ти си го купил и сега искаш да ни цакаш с топла бира" и ми заяви, да отида в полицията. Тук започнах да се притеснявам все по-сериозно за парите ми. Отидох в полицията и попаднах на една млада, любезна и полезна млада дама, обясних ѝ за какво става въпрос, тя регистрира случая и ме попита "Картата вече е блокирана нали?". Обясних ѝ, че служителя в банката не беше особено заинтересован и картата е все още в мен и не е блокирана. Тя остана доста изненадана. Довърши попълването на документите, връчи ми един екземпляр със съответния референтен номер и учтиво ме помоли да се върна в банката, да настоявам да ми спрат картата, като и да ми дадат информация дали ще ми върнат парите, както и кога и къде точно са направени транзакциите. Върнах се в банката и попаднах на друг служител. Човекът ме изслуша внимателно, взе ми картата и я наряза на парченца, каза че вече е блокирана и ще ми изпратят нова след 3 до 5 работни дни. След това погледна листа от полицията, копира си го, даде ми нужната информация и ми каза, че съм направил всичко необходимо. Поговорихме си малко за сигурността на тези карти и си пожелахме лека вечер. Върнах се в полицията и им връчих предоставената ми информация, разменихме още няколко думи със същата млада дама (пак тя беше свободна и дори не ме попита за име или референтен номер) и се прибрах в квартирата с чувството, че съм зарадвал някой с фотоапарат или нещо такова и съответно съм си съкратил престоя тук с около 2 месеца. След 4 дни (в петък) получих sms (споменах ли, че тук много ги ползват), че картата ме чака в банката. Взех си я, изтеглих си пари от банкомата вътре в банката и вече плащам само в брой. През почивните дни попрочетох малко за моята карта и се оказа, че VISA гарантира, че парите ми ще бъдат възстановени до 5 работни дни след като съм уведомил банката ако няма доказателства за измама. Благодарих на съдбата, че съм избрал VISA debit пред EFTPOS и започнах да планирам скандалче в банката за вторник. Към вечерта в неделя бях достатъчно подготвен за спор с неучтивия служител, колегата му и дори шефа им (все пак $2300 не са малко пари и наистина не съм ги харчил аз). В този момент реших да си проверя отново сметката (пак онова полезно приложение за смартфони) и ... о изненада - парите бяха възстановени, отново на две транзакции, но с обратни знаци и с обяснение Fraud Adjustment. Отново мислено благодарих на VISA. На следващия ден все пак отидох в банката с въпрос дали могат да ми дадат повече информация за това как са ми откраднали данните, намерилили са виновните и т.н.. Очевидно попаднах на някой с доста задачи на главата си (не на онези двамата от минала седмица, които стоят на гишето за информация) и след като му разказах за моя слуай и ме попита няколко пъти дали съм си получил цялата сума обратно ме посъветва да не задълбавам повече. След кратък размисъл реших наистина да не ги тормозя чак толкова (в крайна сметка ми върнаха парите, без скандали, разправии и т.н. - крайно нетипично за БГ), пожелах му приятен ден и си излязох. След това минах и през полицията да ги уведомя, че банката ми е върнала парите и приключих със случая.

              В заключение - проерявайте си баланса по сметките редовно и не се доверявайте на имиграционните в Лондон. Иначе впечатлението ми за Окланд - доста чист град, с много красиви места на пешеходно разстояние от CBD-то, почти всички хора са учтиви и се опитват да ти помогнат.

              Comment


                #82
                Отг: Оценка на шансовете Дани и Иван

                Като чета такива постове имам чуство че сме в различни страни. При нас например наемат супер усилено, верно че са доста взискателни, но всеки получава шанс, независимо дали е местен или в момента се намира в Китай, България или някоя друга точка на света. В един момент от последните 10 наети човека само 3ма бяха новозеландци. Наемат се цъщо така и прясно завършили университета без никакъв опит и се обучават по няколко месеца преди да почнат работа...

                Та така, не се отказвай, ще намериш и твоята позиция, а тези дето директно те отхвърлят щото си нямал местен опит... еми най-вероятни не си и струва да работиш за тях

                Comment


                  #83
                  Отг: Оценка на шансовете Дани и Иван

                  Кандидатствал съм и за обяви за прясно завършили и ефекта е същия няма отговор. До колкото разбирам от малкото обратна връзка, която успях да получа, не е проблем, че не съм новозеландец, а само че нямам местен опит и това им е напълно достатъчно да не ме извикат на интервю, както и въобще да не ми отговорят (още нещо, което смятам за доста неуважително и грубо). Намирам го за доста странно и дори глупаво, но явно това им е начина на работа.

                  Като цяло психически не съм толкова отчаян, че не мога да си намеря работа, а че Даниела не може да дойде при мен (за сега). Надявам се онези булки в Лондон да се поразмърдат и да свършат нещо като хората най-накрая и да стане възможно през Декември да се съберем най-после. Обмислям и вариант ако не ѝ позволят да дойде тук, аз да се прибера за Декември/Януари и след това да се върна в НЗ, но в друг град и да подновя търсенето на работа. Силно се надявам да не се стигне до там, но нямам намерение да прекарам месеците изпълнени с най-много лични и други празници сам, а и всички казват, че тогава никой не наема нови служители.

                  Comment


                    #84
                    Отг: Оценка на шансовете Дани и Иван

                    Здравейте!
                    Четейки последните няколко страници ме обзема усещането, че само си мисля, че ако имах работна виза или резидънси щеше да ми е по-лесно търсенето на работа, но май всичко опира най-вече до въпросния киви опит...
                    Тук съм от 18.09. Търся си нещо в сферата на IT продажбите, тъй като с това се занимавам в БГ. В началото кандидатствах за по 1-3 позиции на ден, като доста подбирах. В последствие започнах масово за каквото и да свързано с някаква продажба на нещо. Като продажби на автомобили втора ръка и камини. Което не може да ми даде виза, но все пак няма какво друго много да правя. До тук резултатът от тези 2 месеца е три интервюта на живо - две с работодател и едно само с рекрутър. И 4-5 телефонни. Писал съм и съм се обадил на 10-15 рекрутъра с молба да се видим, да говорим и тн. Само един се съгласи, 2-ма казаха, че нямат нищо за мене, а от останалите ни вопъл, ни стон. Наистина не очаквах никакъв отговор. Често казано бих се зарадвал на едно учтиво кивианско "да го духаш". Но, няма...
                    На първото ми интервю (в Хамилтън) дори, след като работодателя видя, че не съм за тази позиция (аз си го знаех де) ми каза - Имаш страхотно CV, но просто си за друга сфера. Отиваш при тези рекрутъри на две преки от тук, търсиш еди коя си и тя ще ти намери работа. Отивам аз, търся въпросната, но я нямаше, а бях само за малко в града. Секретарката ме изгледа доста странно и ме изхвърли като мръсно коте - не приемали хора от улицата - да си пусна CV-то онлайн. Естествено нулев резултат.
                    Изобщо вече съм доста скептично настроен към всякакви рекрутъри.

                    Comment


                      #85
                      Отг: Оценка на шансовете Дани и Иван

                      Ами аз интервюта с рекруитъри доста съм имал вече (и тестове по квалификацията ми с някои от тях) и абсолютно всеки от тях ме е питал за визата ми, т.е. дали имам и каква е. Това ме навежда на мисълта, че все пак има някакво значение. Колкото до опита - ако имаш опит ще имаш и виза . До колкото ми е известно всяка легална позиция може да те доведе до Work виза, т.е. работодателя е съгласен да подпише договор с теб, да представи съответните документи пред имиграционните и т.н.. Най-много накрая да се съберем няколко човека, които не могат да си намерят работа точно поради въпросния местен опит, да си основем фирма (което тук всъщност е по-лесно отколкото в БГ) и да им покажем конкуренция по български .

                      Comment


                        #86
                        Отг: Оценка на шансовете Дани и Иван

                        За фирмата от два месеца се бъзикаме с моите съквартиранти (все от ЮАР), че трябва а си направим една. И ролите сме си разпределили - все началници
                        А работната виза се убедих, че има огромно значение. Имам поне 15-тина отказа открито с мотива, че нямам работна виза. Едната беше за доста хубава работа, добра позиция - със сигурност щеше да ми даде виза, но... За съжаление и не всяка легална позиция става. Трябва да е позиция на сравнително високо ниво. В моя случай например са ОК sales manager или sales representative например, но като sales consultant не мога да взема виза. Зависи не само от името, но и от описанието на позицията. И не трябва да има свободни хора листнати тук: http://www.workandincome.govt.nz/. Или поне така ми обясни моя адвокат де.
                        Но местният опит е от огромно значение. Дадоха ми един пример. Някакъв IT, не знам точно какъв работил на много високи позиции в ЮАР и всякакви референции от там. И с резидънси. Едвам намира работа като нощна смяна да подрежда щандове в Countdown. Накрая си намира работа по специалността. Единственият референт, който са прозвънили е Countdown. С въпроси идва ли на време, вписва ли се в културата на страната, как се държи с колегите. Което май е така нареченият киви опит...
                        Но, оспамих ти темата

                        Успех с търсенето!

                        Comment


                          #87
                          Отг: Оценка на шансовете Дани и Иван

                          nikolav,

                          на 27 ноември ще има Free Sales and Customer Services Information Workshop. Ще присъстват рекрутъри от няколко компании и ще дават съвети, какъв тип хора търсят.


                          In this specialist information workshop you will:
                           Learn about finding employment in the sales and customer services areas


                           Find out what New Zealand employers like Air New Zealand and Vodafone are looking for in their staff, with regard to skills, experience and qualifications


                           Gain knowledge on the expectations of recruitment agencies and their clients


                           Receive handy tips from HR and recruitment professionals and have the chance to ask them questions


                           Learn about the importance of communication skills – Is your English good enough? How can you improve it?


                          Where: Auckland Regional Migrant Services, 532 Mt Albert Road, Three Kings Plaza.
                          When: Thursday 27th November from 9.15 – 1.30pm
                          To register: Ring 625 2440 or email anna@arms-mrc.org.nz
                          Requirements: Copy of passport to be submitted on the day of the workshop

                          Presentations by:

                          Recruitment specialists from Air New Zealand and Vodafone – find out what they are looking for in their staff…
                          Plus: an English language communications specialist, and a recruitment company.

                          Изпрати мейл на Anna, за да я питаш, дали са останали места. Ако успееш, ще се видим там!
                          EAST AUCKLAND PROPERTIES

                          Comment


                            #88
                            Отг: Оценка на шансовете Дани и Иван

                            phoenician благодара за това!
                            Ще пиша на жената. Ще ми е приятно да се видим там.

                            Comment


                              #89
                              Отг: Оценка на шансовете Дани и Иван

                              Днес попаднах на това, може и да е полезно: Free job search workshop - http://www.settlement.org.nz/aucklan...r-of-commerce/

                              Comment


                                #90
                                Отг: Оценка на шансовете Дани и Иван

                                Драснах му едно e-mail-че на г-н Goh. Ще гледам да го посетя този уъркшоп, пък може и да излезе нещо полезно. В най-лошия случай поне ще си тренирам английския, пък и нищо не губя.

                                Такаааам. Г-н Goh се оказа мадама . Май трябва да спра да им пиша Mr./Mrs/...
                                Last edited by blackbebo; 20-11-14, 02:25.

                                Comment

                                Working...
                                X