Re: Оценка на шансовете Дани и Иван
Видяхме се с него на обяд - ще търси бърлога като за начало. Аз ще съм му местна референция. Дано намери работа по-бързо.
Видяхме се с него на обяд - ще търси бърлога като за начало. Аз ще съм му местна референция. Дано намери работа по-бързо.

чакам да се похвали - дано!
. Накратко - пусна 2-3 обидно елементарни задачи (като за изпит по въведение в програмирането) и след това започна да ме изпитва на теория (отново като на изпит в училище), съответно не можах да му отговоря на въпросите (въобще кой нормален разработчик с приличен опит декламира определения на принципите в програмирането?!?!). Очевидно не се разбрахме с човека (може би бивш преподавател по основи на програмирането), но въпреки това приключихме интервюто в добър тон и с усмивка. Тук в мен се надигнха сериозни притеснения, че ако това се търси тук, то аз нямам никакъв шанс. За щастие не след дълго дойде второто интервю - малка фирма от Кембридж. Собственикът на фирмата ме помоли да отида от там и да се срещнем на живо - така и направих. След не особено кратко, но пък сравнително приятно пътуване пристигнах в градчето (селцето?). Срещата протече по коренно различен начин от първото интервю - смислени въпроси, запознаване с техния начин на работа, с моя начин на работа (оказаха се доста сходни), демонстрация на мои и техни проекти и т.н.. Харесахме се един друг и се разделихме с доста добро настроение. За съжаление не аз бях избраният кандидат (до колкото разбрах от последващата ни комуникация съм останал на второ място), но пък си възвърнах донякъде самочувствието и надеждата, че все пак имам шанс да си намеря работа тук. Следващите седмици нямаш отговор от работодатели, но пък всички гореспоменати 20+ рекруитъри се свързаха с мен. С някои от тях се видяхме на живо, с други говорихме по телефона, с трети само по e-mail. Някои от тях ми дадоха тест за познанията ми по програмиране и според думите им останаха доволни от резултата. След всичко това комуникацията някак си секна и ни вопъл ни стон от тяхна страна (това доста често го срещам вече при комуникацията ми с местните). Някъде по това време дойде и третото интервю - с фирма от Уелингтън. Една от първите обяви за които съм кандидатствал около месец по-рано - като прочетох отново обява за позицията след поканата за интервю осъзнах, че няма да бъда аз техния човек (явно не съм чел внимателно под влиянието на джет лага), но реших все пак да се чуя с тях (отново по skype), за да видя как ще портече интервюто - като първото или като второто. За мое успокоение разговорът нямаше нищо общо с първия, но и за двете страни беше ясно, че не отговарям на изискванията им (търсеха дизайнер с фронт-енд, а аз съм бек-енд програмист с малко фронт-енд). Разговорът беше в добър тон и без идиотски въпроси и се разделихме с добро настроение, дори казаха че все пак ще обмислят и моята кандидатура (предполагам че не са го мислили наистина, а просто бяха учтиви - поне аз бих постъпил така).
.
. Въпреки неприветливия му вид се оказа, че знае за какво е там. Обясних му с каква виза съм, както и какво ми е казала колежката му предния ден. Човека потвърди думите ѝ и ми отговори на въпросите с попълването. Тъкмо си тръгвах и се сетих да го питам за таксите (няма виза с това име на страницата с таксите в сайта на имиграционните). Човека със задоволство драсна още една чертичка в листчето си (две за мен, защото два пъти заставам пред него 
Comment