Отг: Интервюта за работа
Здрасти Ани,
радвам се, че повдигаш въпроса. Баща ми преди време ми каза, че интелигентността се изразява в това, човек да анализира заобикалящата го среда и да се нагажда по най-добрия начин. Културният сблъсък според мен е ... голям и много бих се радвал да прочета твоите впечатления и изводи след като се сблъскаш с новото :rolleyes:
Има много неща, които не могат да се обяснят, не могат да се почувстват - като например сега да си представиш, че при нас е зима и аз съм облечен с две вълнени фланели и шушони, докато в БГ е 40 градуса мор.
Не знам в Австралия какво е прието, но мога да споделя впечатленията си от НЗ.
Искам ми се да започна с нещо интересно - в БГ или сме забравили какво означава да покажеш уважение/интерес що се отнася до облеклото (или никога не сме достигали това ниво). Дори обратното - не се приема добре, ако отидеш на интервю за работа по-добре изглеждащ от интервюиращия или дори от бъдещия ти началник (което, както се сещаш, може да се постигне много лесно). Най-жалкото е, че стилно облечен човек в бизнес дрехи не се приема добре от обществото и се асоциира с низки постъпки и ценности. При нас най-интересни са филмите, в които принцът облича дрехите на просяк и ходи да се забавлява "човешки".
От тук идва най-големия проблем, най-трудното вътрешно пречупване и най-интересния въпрос - ЗАЩО? Въпреки високото ти интелектуално ниво предполагам, че ще ти отнеме поне 1-2 месеца анализиране на ситуацията, оглеждане на местните, разговори и вадене на изводи докато започнеш да разбираш тяхното мислене, а после да се опиташ да се интегрираш. Извини ме, че подхождам толкова прямо, но за мен това е въпрос на ценности, които в България просто не сме имали условия да развием - нещо като абстрактна тема, върху която трябва да размишляваме. Най-важното в случая е, че няма правилно и неправилно - говорим за приети норми от обществото в различни държави.
Сега идва една много интересна част - тук никой не иска от теб да изглеждаш еди-как-си! Не ги интересува дали си с дълга коса, расти или брада, с дънки или панталон. Просто обичайния ти външен вид "говори" на останалите какво мнение имаш ти за себе си и как искаш да те възприемат другите - дружелюбен, бунтар, работар, разчупвар, рокстар или просто неебавка. Според повода започват да играят други фактори. Примерно излизаш на среща с гадже, запознаваш се с родителите му, посещаваш сватба, кръщене или участваш в телевизионна игра.
Мисля, че ще ти е интересно да чуеш този пример - тук погребенията са празник! Хората се събират да отпразнуват живота на покойника. Смеят се, слушат музика и го изпращат с възможно най-веселото парти. Предполагам, че ще се съгласиш с мен, че черната забрадка, опяванията и крокодилските сълзи няма да се впишат добре в тази атмосфера и няма да отговорят на желанията на покойника. Наскоро гледах по телевизията предаване за някаква държава от островите, в която дори не погребват близките, а оставят останките им в гардероба, за да могат да си приказват с тях - така, както ние говорим на гробовете.
Както и да е... Говорим за сравними поводи, но в различни общества с други морални ценности - следователно култура, визия, традиции, език на символите (така наречената символика) и т.н.
Конкретно за бизнес срещи и интервюта - представи си как би изглеждала в България на интервю за работа облечена в леопардово клинче (нарочно ти го давам за пример, защото знам, че не би го направила)? Е, те така ще изглеждаш тук, ако отидеш по дънки. Това не означава, че няма да те наемат - може да търсят точно такива хора.
Освен това всеки местен се облича по възможно най-добрия начин за интервюто - дрехи, прическа, грим, нокти... въобще каквото може. Не забравяй, че се конкурирате по всички възможни параграфи - излъчване, характер, професионални качества и т.н.
Моите впечатления са, че в повечето фирми в България очакват да се явиш на интервю изглеждащ смачкан от живота, в отчаяна нужда и склонен към всички видове компромиси. Колкото и да бръщолевят за силни, мотивирани професионалисти, голяма част от собствениците на малки фирми не обичат да виждат силни хора с претенции пред тях (например да искаш да те осигуряват на реалната ти заплата). Ако заговорим за облеклото става кошмарно - ако отидеш "изтупан", значи или водиш преговори с друга фирма, или крадеш от фирмата, или си ударил кьоравото и изглежда вече не се нуждаеш от заплата - друго обяснения няма.
Тук е обратното - искат ти да се бориш за позицията, да изпъкнеш. Да покажеш най-доброто от себе си във всяко едно отношение. Всеки търси различни качества в кандидата, за да бъде добро допълнение към екипа му, но като цяло може да се каже, че печели този, който има най-доброто цялостно излъчване. Не най-добрия професионалист, най-забавния или най-нещо-си-друго. От друга страна дрехите показват твоя интерес и уважение.
След цялото това встъпление да поговорим специфично за това как да се обличаме за работно интервю. Ще чуеш много неясни определения като изброените от Ники - Smart casual, business casual. Въпреки, че много хора ми ги споменаха засега не ми говорят нищо конкретно. Истината е, че модата не е точна наука. Аз постъпих практично - отидох да пазарувам дрехи за интервюто с приятели, които имат местен опит и знаят тукашните нрави.
Ще се опитам да подходя логично - за мен най-добрия начин да влезеш в час е да отидеш там, където имат бизнес изисквания към облеклото на служителите. Например магазините за бижута в България, които са част от големи международни вериги, имат дрескод и понякога дори служебно облекло. Това би трябвало да е нещо като строго бизнес облекло - това би била нещо като най-добрата визия за интервю.
Ако ходиш на кафе среща може да се облечеш business casual - т.е. пак в униформа, но без строго деловите части. При мъжете това би било обувки, панталон и риза, но без вратовръзка и сако. Smart casual би било нещо като обувки, дънки и риза. Ако се бориш за работа в офис, ако ще и пейнтбол да играете, ризата си е препоръчителна (естествено и ризите имат 88 нива на официалност и тук не говорим за най-представителната ти риза, а например нещо с къс ръкав и "небрежни"мотиви). При жените облеклото е доста по сложно, но ключовата дума е "бизнес". :p
Искам изрично пак да повтаря - това са възприетите сигурни решения. Може да отидеш на интервю облечен с бурка, дънки, кимоно, кожени дрехи с ресни или джапанки и да получиш работата. Но, ако не си сред най-добрите в твоята сфера, в очите на преценяващите ще изглеждаш като селска пръчка.
Моята препоръка е - запомни, че става дума за различни култури. Не се опитвай да си представяш как биха те възприели приятелите ти в България, а мисли как би изглеждала в очите на потенциалните работодатели.
Един приятел тук в НЗ ми каза съвет, който намирам за изключително полезен - Ако се чудиш дали да се обръснеш - обръсни се. Ако се чудиш дали да сложиш вратовръзка - сложи. По-добре да си една идея над очакваното облекло, отколкото една идея под него.
Сега малко бонуси... знаете, че ученическите униформи тук са ми слабост. Ето няколко от тях просто да си представите колко сериозно и бизнес излъчване бихте имали в очите на човек, който от 8-10 годишен носи вратовръзка. Огледайте ги от главата до краката:
Ето ме и мен за сравнение (уж облечен smart casual, ама по български):
