1. Зест или Храмът на Обречените
Започнахме да търсим апартмент в долната граница на ценовата листа за двустайни апартаменти (вж. дефинициите от предишната статия).
Цена 340-370 $/седм. Цена на 40м2 апартамент: 350 000 $.
Разбира се веднага попаднахме на "the highly popular Zest apartments complex". Идеално местоположение, на 5 мин от моята работа и на 5 мин от центъра. Тук ще избързам да кажа че в Зест оцеляват само няколко групи хора:
1) Форумния Ники
2) Албански трафиканти на органи
3) На Чубака брат му(с тъмна козина) с жена си Дарт Вейдър (тип ханъма)
4) Непобедимите от Удан (китаец 40 кила от горното течение на ХуанХъ)
5) Шака Зулу
Срещата с агента беше точно до входа на лагера (комплекса де): решетъчен портал с автоматично заключване. Надписът "Arbeit macht frei" щеше да е прекрасно допълнение. Крематориумът бил в дъното на двора в дясно. Започнахме да слизаме по наклонения терен към входната врата при което от всички пори на сградата почнаха да изпълзяват обитателите на комплекса и за секунди отрязаха пътя ни за бягство. От немай къде продължихме напред. Точно над входа за моя почуда се вееше сръбското знаме (без майтап) което ми даде кураж да престъпя прага на Храма на обречените.
Представете си сграда на 12-13 етажа с 50+ (100+?) апартамента на етаж, т.е. съдържанието на поне 20 панелни блока в едно. Коридорчетата са дълги и тесни с малки вратички през 3 метра от двете ти страни. Стените са сиви с естествения цвят на небоядисан гипсокартон. На места коридорът извива и излиза по фасадата върху опасни на вид метални пасарелки.Тук реших да избягам ( с риск да се загубя завинаги) но в нашата група имаше семейство от Южна Корея (родината на ХонГилДон) които макар и ужасени като нас, стоически дърпаха напред и това ни даде сили да продължим. Разгледахме три апартамента. Беше трудно цялата група от 6 души да влезе наведнъж та трябваше да се изчакваме. Коридорите бяха 70см широки, но поради това че стените се клатеха и огъваха не ме беше страх че ще се заклещим. Мивчиците в банята бяха 20-30 см но в края на краищата Нова Зеландия е родината на хобитите.
След 30 мин обиколка и обратен път успяхме да излезем на Горната земя и слънцето погали лицето ми. Замислих се дали веднага да не си купя самолетен билет. Реших да изчакам.
2. The Vault
Вторият ни опит (изпитание) беше в не по-малко известния Волт. Цена 390-410 $/седм.
Който играе комютърни стратегии знае, че расите на некромансърите/мъртвите обикновено имат постройка наречена The Vault от която се пръкват я зомбита, я вампири в зависимист от конкретната игра. В НЗ това се персонажите от Прохода на Мъртвите от Властелина на Пръстените. Не миришеше толкова колкото в Зест, но духовете в тъмното не миришат нали?
След Зест апартаментите ни се сториха прилични. Коридорите бяха с 10-на см по-широки. Стените бяха по-здрави (25 вместо 18мм шпертплат). Малко неприятно беше че спалнята имаше прозорче към пасарелката отвън и случаен минувач всеки висок поне 170см може да гледа как се представяте в леглото. Кивитата казват били учтиви и поздравявали с "джоу сан", "long live the Queen" и "аллаху акбар".
3. Пещерата на Осама бин Ладен
Попаднахме на обява за апартамент с колосалните 78м2. Цена 450 $/седм.
Влязахме в т.нар. апартмент който всъщност беше преградена част от паркинг. Вътре ни посрещна със свиреп поглед млад талибан и фереджосаната му жена. Смрадта беше неуписуема: на правоверна пот със сладникав привкус на евтин парфюм от мола в Кабул.
В тоалетната имаше маркуче знаете за какво (съответно нямаше тоалетна хартия).
Излязох с каменно лице. Не повърнах; даже се върнах на работа... за да проверя цените на самолетните билети.
Тук ще пропусна още няколко квартити като Апартемента с Насрания Китаец, Блокът на алпинистите (разположен на баир пред който Шипка ще ви се стори Дунавската равнина) и т.н. за да стигна до:
4. Episode 4: New Hope: Нашата нова квартира!
И ето най-сетне попаднахме на нещо привидно поне хубаво.
Апартамент 45м2. Цена 420 $/седм. В центъра на Оклънд, до университета с много хубава гледка. Сградате е току що ремонтирана (даже долните етажи още са в ремонт). Апартаметът е (забележете!!!) със стъклопакети. За апартемента 3 етажа над нас (същия като площ) искат 580$/седм.
Преселихме се 2 дни преди Хелуин. Всичко беше чудесно. Спахме две нощи без проблем. Но третата нощ беше:
Нощта на Вси Светии или The Neighbors Strike Back !
Легнахме си в 23:00. Около 2:20 се събудих с усещането че идва Страшния Съд и конниците на Апокалисиса препускат върху главата ми. След първоначалния шок осъзнах че шумът идва от тръбите в стената (в картона т.е.) и съседите ни си мият чиниите посред нощ. Въпреки инженерното си образование не съм очаквал че една водопроводна тръба може да толкова шумна. Всичко приключи толкова неочаквано както и започна. Реших на сутринта че е било лош сън. На следващия ден населиха хора и в другия съседен апартамент на който тръбите от банята минават в нашата дневна. Там шумът е такъв че като почнат да се къпят не чуваш телевизора. Въпреки че са китайци те се къпят всеки ден при това по 20-30мин.
Ужасното е че имаме подписан договор за 6 месеца.
Изправихме се пред следните варианти за изход от създалата се ситуация:
1) Самолет
2) Самоубийство
3) Сън в лятна нощ с бездомните маори в парка
4) Борба с незабранени от закона средства.
Избрахме последното. Предприехме следните стъпки:
а) Конструктвни: Отказахме се да се борим за дневната. В спалнята натрупахме куфари и дрехи около водопроводната тръба (тук гледах да не прекалим за да не съборим стената). Преместихме се да спим възможно по-далеч.
б) Педагогически средства: след всяко пиене на вода или миене на чини след 23:00 поздравявам съседите следващата сутрин с "Късните новини по Нова или БТВ". Юксел Къдриев се оказа много полезен.
в) Тапи за уши. Тук може да пише повечко.
Отидох в невзрачната квартална аптечка с плахата надежда че може да имат тапи за уши. Оказа се че имат цял щанд! Кивитата може да не са придирчиви към качеството в стрителството, но що се касае до тапи за уши не си правят компромиси. Няма да видите китайски боклуци, всичко е американски или западноевропейски продукти на цени от 8 до 20$. Тапите са грижливо подредени по класове звукоизолцаия и отделните видове се препоръчват за различни видове шум: мръсен канал, водопровод, хъркане, уличен шум, човешки говор и стонове по време на секс и т.н. Аз си взех един правени в САЩ ,по канадска 'soft feel' технология. Май се оказа грешка и сега събирам пари за едни 'heavy duty ear plugs' които ми ги препоръчаха едни колеги след посещение на каменоломна.

Как я караме сега:
Има добри и лоши нощи. Мечтаем си за друго място или да умрат съседите. Пийваме винце. Така те....