Отг: Размишления за бъдещето...
Здравейте, първо нека да се посмеем на предсказания от миналото: https://en.wikiquote.org/wiki/Incorrect_predictions
Сега, вече знаейки колко е абсурдно да се опитваме да предвиждаме бъдещето, нека да поспекулираме... Понеже е хубаво да сравняваме с нещо, вместо да гледаме изолирано даден датапойнт, нека да сравняваме Нова Зеландия, Финландия и България (Нова Зеландия и Финландия имат подобна територия и население, нямат 'resource curse').
Макроикономически индикатори (NZ,FI,BG):
NZ
FI
BG
БВП/глава от населението (USD)
41 070
48 420
7 620
Растеж на БВП (%)
3
-0.45
1.5
Инфлация и тенденция (%)
0.9 намалява
1 намалява
-1.4 намалява (ауч...)
Безработица (% от населението в работна възраст)
5.6
8.6
11.6 :(
Образование (завършили университетско образование % от населението)
1.5
0.9
0.9
Можем да разгледаме и други индикатори, но целта не е да се заливаме с числа, пък и това просто ще затвърди вече-оформящата се картина, че Нова Зеландия е развита страна както Финландия е и, че България има да измине известен път преди да е развита страна.
Бонус: пазар на недвижимите имоти в НЗ. Както Сашо доста адекватно посочи, тук вече има проблем... И проблема е че финансовия сектор е 28% от БВП, а голяма част от финансовия сектор се основава на ипотечни кредити. От тези кредити 1/2 са с плаваща лихва. Качеството на имотите наистина е малко по-ниско от това в северна европа заради отпадането на редица регулации относно тях (още преди години). Това означава, че финансовия сектор е преекспониран срещу пазара на недвижими имоти, можем само да се надяваме на меко кацане, когато търсенето намалее.
Пазари и експорт. Нова Зеландия има доста добре поддържан земеделски сектор, в който ресурсите се обновяват. В бъдещето, поради промяната в климата и природна деградация в индустриализиращите се държави (и особено в Китай), ще има голямо търсене на хранителни продукти. За момента Нова Зеландия е в малко по-неизгодно положение заради големите транспортни разходи свързани с износа, но силното търсене (може би след 10-20 години) ще компенсира това. Ако в добавка на експорта се развие и силен IT сектор, ще има здравословно икономическо развитие (дори и през няколкото кризи, които се очакват до 2050 г.).
Глобалното бъдеще...
Има три възможни сценария за бъдещето на региона и света, които ще повлияят на развитието на Нова Зеландия. Най-вероятно истинското бъдеще ще е комбинация от елементи на всички сценарии, така че не приемайте всичко като чиста монета.
Либерално бъдеще: Интеграцията на регионалните и световните пазари (чрез спогодби за свободна търговия) става все по-цялостна. Ролята на държавите се свежда до това да се грижат за здравето и образованието на населението си с бюджета, който им е предоставен. Търговията, движението на хора и капитал през границите е безпрепятствено. Няма никакво желание за конфликт и обтягане на отношенията, единствената грижа е да се прави добър бизнес. Международните корпорации и капитал имат главна роля в живота на хората, което води до много инновации, технологичен прогрес и цялостно нарастване на световното богатство. В момента отношенията между САЩ, Австралия и Нова Зеландия са в тази посока, но и доста неизвестни има (например TPP). Този сценарий е най-благоприятен за Нова Зеландия (както и за APAC региона), това ще означава засилен износ, икономически растеж и просперитет за хората.
Реалистично бъдеще: Териториални конфликти, едностранност на действията на големи държави, спорове за ресурси водят до промени в отношението на публиката към международната политика. Мисленето на хората се доминира от притеснения за сигурността им и не след дълго на власт идват лидери, които имат много по-твърда позиция относно ролята на държавата в световната политика. Такива лидери предпочитат да има силно правителство, силна армия, както стабилни граници. Това води до намален контакт между хора и идеи. Либералните ценности на равенство, граждански права на малцинствата и слабите хора, LGBT правата и други вече не са на мода. Свободното движение на капитал и стоки през границите се обезкуражава, защото ограничава националния суверенитет. Започва политика на икономически протекционизъм, в която местни фирми и производство се стимулират, а чуждестранен внос се облага с редица недиректни и директни тарифи. Това прави чуждите фирми неконкурентноспособни на местния пазар. Това намалява избора на стоки за крайния потребител и повишава цената. От друга страна местната валута също повишава стойността си и местните продукти имат нуждо от все по-големи субсидии, за да бъдат изнасяни в чужди пазари. 'Beggar thy neighbour' е новата (стара) икономическа доктрина. Международни конфликти са все по-вероятни (включителни и ядрен 'обмен' между военни супер-сили). Това би означавало затруднен износ на Новозеландски стоки, дилема относно сигурността, по-голяма част от бюджета изхарчена за армията, ограничен поток на хора към двата острова. Може би либералната политика на правителството ще се замени с по-консвервативна. Икономическото бъдеще на страната ще зависи от обмен с по-силната икономика на същзническа държава (можем да се досетим за кои кенгура става въпрос...). Не е сигурно дали с консервативни ценности, вътрешната стабилност на страната ще продължи да е същата. Много малцинства, ако се почувстват заплашени, ще се озоват в ситуация на конфликт на идентичност (лоялността им към техния етнос, раса, религия, мойе да се окаже в конфликт с лоялността им към нацията). Дали ще попаднем в този сценарии силно зависи от развитието на спора в южно-китайско море между САЩ, Китай, Филипините и Виетнам (както и от други тенденции, които се развиват в момента).
Фрагментирано бъдеще: в този сценарии, държавите са достатъчно разумни да разглеждат различни проблеми отделно от един от друг, без да обвързват резултатите им. По този начин търговски въпроси не си пречат с въпроси относно сигурността или териториални спорове. Дипломацията в този сценарии се провежда професионално и без влагане на идеологически или националистични елементи (много подобно на бизнес). В този сценарии може да наблюдаваме съдействие по отношение на разоръжаването на КНДР, но съперничество относно островите в щжно-китайско море. Ако спорът се реши чрез международни институции навлизаме в съвсем пост-конструктивистки сценарий. В този слущай търговията на Нова Зеландия, както и икономическия растеж ще продължат, но няма да е сигурно дали ситуацията със сигурността няма да се сведе до реалистичен сценарий.
В карая на краищата, всяко бъдеще е квантово и може да се изрази подобно на уравнението на Хайзенберг: delta(x)*delta(p)=H, т.е. ако измерим нещо с абсолютна точност, грешката ни относно взаимосвързано събитие ще е безкрайна... никога няма да имаме конкретни отговори на истински сложните въпроси. Затова понякога е най-добре човек да проучи фактите и след това да направи leap of faith.
