Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Bреме ли е да се завърнат българските емигранти

Collapse
This topic is closed.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
Clear All
new posts

    #16
    Отг: Bреме ли е да се завърнат българските емигран

    Написано от venziap Виж мнението
    ...Уникало! Друго просто няма какво да се добави!
    Стига със сарказма, man! Банален ли да ставам с италианската поговорка: Светът е хубав, защото е шарен. Пуснал съм си една скапана тема в която съм изразил собственото си мнение (!!!) по даден въпрос (НЕ твоето или на някой друг!). Какво следва - тази тема (подразбираемо - този човек) модераторите, ако обичат да ги пратят в кучия г*з, защото ... ами и аз не знам точно ... ами защо не изразява нашия мироглед. Евалла, даже аферим и дори машалла, агалар!
    Колко пъти да се повтарям - НЕ съдя никого, Не вменявам вина на никого!

    Давам два примера от многото с които съм запознат, иде реч относно мой познат и мой братовчед, които избягаха от Бг в началото на 80-те год. на миналия век.

    1. Мой приятел от казармата избяга по време на служба, защото си беше изградил свой мироглед относно комунизма и според него не се вписваше в правилата на играта им. Пътя му започва през екс Югославия - Триест - после за кратко в Италия и от там в Щатите.
    Какво получи от "народната власт" за куража си: Осъден задочно на смърт, като изменник на Родината.
    Какъв е в днешния ден: Преуспял бизнесмен в US, който тотално се е отрекъл от Род и Родина.
    Цената която плати: Съсипани родители и близки от "народната власт" (разбирайте органите на ДС).

    2. Моя братовчед избяга от Бг само ден след като му връчиха повиквателната призовка за "родната" казарма.
    Основен мотив - не желае да носи оръжие и да изпълнява заповеди на когото и да било.
    Какво получи от "народната власт" за куража си: Осъден задочно на смърт, като изменник на Родината.
    Какъв е в днешния ден: Средна ръка човек със собствен бизнес в Азия, който тотално се е отрекъл от Род и Родина.
    Цената която плати: Съсипани родители и близки от "народната власт" (разбирайте органите на ДС).

    Ако тези двама младежи в днешния ден не искат и да чуят за Бг може и да се опитам да ги разбера - най-малкото защото "народната власт" им поиска главите в прав текст. Тук обаче си говорим за други неща, иде реч за хора израстнали и получили перфектното си образование в Родината си (Ники до някъде ще го сложа в изключенията) и след това съвсем легално са излезли по странство. Съответно не са съдени за деянието си от "народната власт", а и никой не ги гони или преследва. Cxваща ли се разликата c моите хора?!

    В държавата ни за момента е зле, то спор и две мнения по въпроса няма. Как да се оправят нещата, ако всеки нормален човек си бие камшика нанякъде и стане образно казано невъзвращенец?!

    p.s. А това дето го споменава Ники за патриотизма на нашенеца. Давам за пример прадядо си, който е емигрирал и живял около 20 години в Америка и когато до тях достигат новините за обявяването на Балканската война от 1912-та зарязва всичко прибирайки се за да участва, като доброволец на фронта. Резултата - следствие на тежко раняване остава инвалид до края на дните си. На моменти си мисля, а не е ли сгрешил човека в решението си? Тогава са били патриоти все още явно.
    Традициите отдавна не са това което бяха...

    Comment


      #17
      Отг: Bреме ли е да се завърнат българските емигран

      Гледам много време, енергия и страст се отдават да се коментира "затворена страница". Реших и аз да се включа малко и Ganni да разбере намека. Хората търсещи съвет тук са такива, които са се предали да лъжат повече себе си, че няма по-добро от гетото България.

      Last edited by roshavbg; 07-04-15, 19:56.
      The depraved are devoted.

      Comment


        #18
        Re: Bреме ли е да се завърнат българските емигрант

        Джани, аз избягах от САЩ, защото отказвам да живея живота на роднините си (включително и най-близките). Кръвта вода не става, но е най-добре да се оградиш с хора, които са верни и с които имате общи интереси, а не с такива, които се чувстват твои близки само заради кръвта. Имаш ли семейство? По думите ти оставам с впечатлението, че нямаш и имаш нуждата да запълниш празнотата с някаква носталгия към България.

        Хората от миналото са такива, каквито ги описваш - и мой пра-пра-дядо отива в САЩ на гурбет, връща се в България и построява мелница в Бяла Слатина. Баба ми учи за очен лекар в Германия и се прибира 1942 г баш по време на войната. Тогава е имало надежда. Вече критичната маса, която може да оправи страната я няма - не вярвам, че демократичния процес е способен да оправи нещата и затова хората с възможности и с глава на раменете си си бият камшика.

        Индивидуалността днес предпазва от идеализиране на парчето земя, върху което си се родил и чиято националност носиш. Аз отдавна не храня никакви чувства към нито едно място на земята. Ако съм добре някъде се старая малко или много да помагам за развитието на мястото, и смуча колкото мога от него. Един вид симбиозата мравка - листна въшка. Това ми е философията на днешно време. Не бих умрял и за нито една държава - отдавна съм много над ограничението да съм гражданин на държава. Аз съм гражданин на света!

        Comment


          #19
          Отг: Bреме ли е да се завърнат българските емигран

          Момчета, всички тук сте страшни симпатяги! Браво харесвате ми!
          Както казваше моя ротен командир, когато беше в настроение: Юнаци, много се гордея с вас, те сега да ми кажат и съм готов да минем заедно Балкана боси през билото.
          А когато нещо му беше криво имаше друга приказка: Мамка му предадохте ме, а аз бях готов да Ви се доверя и Балкана да минаваме боси през билото.

          Не ми забелязвайте (така казват в наше село), нали затова е форум - место за дискусии. Не искам с никой от вас да се намразявам - емигранти сме, кой от 1-2 години, кой от няколко пъти по толкова. Ако нищо друго не ни слага на едно место, поне заради този факт да запазим благоприличие. Стига с тези подмятания: "Пратете го в нафталина", "затворена страница", "хабене на енергия" и так далее... Който иска да коментира, да го прави без сарказъм и подмятаници. Уж за голяма начетеност и култура претендирате, а то само Ники май спазва добрия тон.
          Традициите отдавна не са това което бяха...

          Comment


            #20
            Re: Bреме ли е да се завърнат българските емигрант

            Като цяло се спазва добрият тон И Рошав и Венци ги познавам лично от едно време, когато 2010-2011 се събирахме в София на среща на форума и крояхме планове как да се евакуираме. Хората желаещи емиграция и пишещи тук са добронамерени, независимо от нивото на образование, култура или разбирания. Аз лично насърчавам дискусия дори когато не съм съгласен с предмета или изразеното мнение. Не се опитвам да наложа своето и не нападам лично. Случвало се е да "разтървавам" хора във форума, но слава богу е рядкост. Нищо не мога да кажа за бъдещото си връщане в България - само едно е сигурно, ще се прибера юни 2017 да отпразнувам 20г от завършване на гимназията със съучениците, с повечето от които поддържаме връзка и се познаваме (целия випуск от 100тина човека). Пръснати сме навсякъде по света, но знаем че училището ни е уникално и сме по-задружни дори от някои световни групи

            Comment


              #21
              Отг: Bреме ли е да се завърнат българските емигран

              Литургия за полковника


              И ви казвам: трябва да се върнете!

              Тази земя не трябва да бъде забравена толкова лесно.

              Но да караме подред.

              Полковникът от резерва ни прие в лятната си резиденция. Така й вика. А всъщност това е селската му къща, долу в дворчето няколко лехи с краставици, няколко с домати, селска чешма с циментено корито. Малка кухничка. По дървена стълба се качихме в кабинета му на втория етаж. Допотопен монитор на компютъра. По стените – портрети на неговите предци. Офицери с кръстове за храброст на гърдите, от полковете на Негово величество…

              Сетне полковникът ни заведе да видим църквата „Рождество на Пресвета Богородица”, чийто храмов празник и 120 години от построяването щяхме да празнуваме на другия ден, с литургия и курбан.

              Дворът е почистен, храсталаците са изсечени. За камбаната е скован здрав навес, но самата камбана е пукната, трябва да се отлива нова. Нова камбана струва 20-30 хиляди лева. Но – живот и здраве да е… Вътре църквата също е изчистена, измита, постлани са килими дар от хората, свещниците са изстъргани, полилеите с кристалните висулки, потъналите в прах и паяжина, хвърлените в ъгъла смачкани полилеи са оправени при железар и измити с пароструйка и вече закачени по местата си, на синджирите, спускащи се от тавана, сега кристалните висулки светят, блестят.

              Църквата, която аз нито веднъж не видях отворена в началото на шейсетте, докато живеех тук, в това село до първи клас, при баба си и дядо си. Промъквахме се през обраслия с клонаци двор, засланяхме очите с шепи и надничахме през високите, потънали в прах прозорци.

              До нея училището обаче се е съборило. Покривът е рухнал и кметът го досъборил, да не утрепе някого. Училището, обявено за паметник на културата и строено през 1880 г. с лични пари на княз Батемберг.

              Баба ми и дядо ми са учителствали тук. Баба ми е била учителка на полковника от първи до четвърти клас, тя го е научила на четмо и на писмо. И той говори за нея с благоговение. И дядо ми го е учил, по-нагоре в отделенията. И бая го е шамаросвал по врата, когато не знае урока.

              - Ама пък виж, станах човек – изпъчва се гордо полковникът. И гласът му е силен, полковнишки. Глас да командва паради.

              Разбрахме се да се видим към девет вечерта в центъра на селото, на площада, където в стола жените щяха да готвят курбана.

              Сетне аз нетърпеливо подпалих колата и поех нагоре по баира към нашата къща, да я покажа на жена ми. Къде съм живял до първи клас да й покажа.

              Къщата вече не е наша. Когато и дядо ми почина, дванайсет години, след като си отиде баба, майка ми и вуйчо ми я продадоха на едни помаци. Те пък я продали на едни копанари.

              Спрях горе на пътя и прекосихме пеш поляната.

              В детството си трябва да влизаш пеш.

              Видяхме старата копанарка, сечеше с една мотика бурените край пътя. Запознахме се с нея. Влязохме за малко в двора.

              Бялата ябълка е отсечена. Медената круша – също. Вековният орех зад сайванта – и той. Покривът на сайванта е паднал от дъждовете, постройките, където дядо гледаше овцете и козите и кочината – и те са паднали. Появи се едно тринайсет-четиринайсетгодишно красиво момиче с бебе в ръце. Снахата на копанарката. Младите – двамата сина и снахата, скоро ще заминават пак за Гърция. Копанарката ще остане тук с бебето, сама през зимата. Двете с жена ми седнаха вънка на пейката, а аз отидох да видя комшията. Ние с него сме далечна рода. Там беше, пред портата си. Чакаше да отворят барчето отсреща и да изпие няколко бири.

              Седнах до него, извадих цигарите. Той вече ги беше спрял. Поговорихме за туй – за онуй.

              - Пет-шест човека ей така сме останали в селото от тия, дето ги знаеш. На доизживяване.

              - Дъщерята обажда ли се?

              - Тя е в Испания. Много рядко. Обажда се, пита „как си?” И толкоз.

              - Не си ли идва?

              - Не.

              Казах му, че искам да мина през гробищата, да видя гробовете на прядадовците и прабабите.

              - Нищо няма да видиш. Там не може да се влезе. Джунгла.

              Станах, прегърнахме се с комшията, дълго се тупахме по раменете. Минах край пейката пред нашата къща, жена ми стана и тя. Копанарката влезе в двора и излезе с няколко корена цветя, даде ги на жена ми да си посади.

              Пресякохме пак поляната, геранът, големият Кумански геран го нямаше, на мястото му едва личеше циментовата площадка. Качихме се в колата. И отидохме в другия край на селото, да се настаним при братовчедката, при внучката на брата на дядо.

              Вечерта, след като с полковника пренесохме двата казана с месо от колата до втория етаж, където бяха кухнята и стола, заедно направихме преглед на жените, които щяха да готвят курбана. Шест-седем възрастни жени, най-възрастната на осемдесет. Полковникът си беше полковник. Той ги строи и гръмогласно преговори задачите.

              Ние с полковника се върнахме в къщата на братовчедката. Седнахме на масата. Мъжът на братовчедката извади ракия, сипахме, чукнахме се. Тук беше дошъл и друг един братовчед, той пък внук на една от сестрите на дядо ми. Механизатор и пчелар. Жена му го оставила, сега е в Лондон. Взела и сина.

              Така мисля, че е изглеждал Серафим на Йовков. Та той спомена, че имал кон.

              - За какво ти е конят? Върши ли ти някаква работа, трябва ли ти? – попитах го.

              - Не – отвърна моят далечен братовчед, който приличаше на Серафим на Йовков.

              - Защо го държиш тогава?

              - Ей тъй ва. Намества ми чарковете. Изведа го на паша сутринта. Вечерта го прибера. Дада му зоб. Без туй не мога.

              Мъжът на братовчедката и той се обади. И той имал една кобила преди години. Роксана.

              - Ама като се разболях, синът я продаде. 450 лв. С тия пари платихме операцията. Няма да забравя, дошла линейката за мен, ще ме кара в болницата, а аз седя на стола и гледам кобилата. И тя ме гледа. Сякаш знаеше, че повече няма да се видим. Бетер човешки й беше погледът.

              На сутринта, навръх Рождество Богородично, литургията започна точно в десет. С двама свещеника и един протопсалт. Църквата се понапълни. Дойдоха над седемдесет човека, преброих ги един по един.

              След литургията беше словото на полковника. Той излезе отпред, пред царските двери, които са откраднати и на тяхно място стои само завеската, запрехвърля листовете, сложи си очилата… И се задави от вълнение. Помълча така, овладя се – че как иначе, той беше офицер. И започна словото си. Разказа историята на селото, на църквата, на училището. Разказа как се е захванал с тази задача, да отвори църквата.

              Това беше.

              После хапнахме от курбана и ние с жена ми потеглихме за София. Минахме напряко от Попово към Велико Търново през едни тесни пътчета, полуразбити, където се разминавахме с летящи насреща ни тирове и каруци с копанари, тръгнали да брулят орехи. От време навреме от черните пътища изскачаха претоварени с прясно нарязани стволове камиони. Продължаваха да секат гората, може би никога не бяха спирали.

              Прибрахме се в къщи, излязох на терасата да изпуша една цигара. Цигарите станаха две, станаха три. Подреждах си впечатленията, радвах им се. Стъмни се. Чуха се щурците. И на село слушах вчера вечерта щурците. Не бяха ли това едни и същи щурци, които се чуваха и там, и тук? И ми хрумна, че бях станал свидетел на чудо. Петдесет, шейсет години тази църква не беше живяла, беше запусната, занемарена, затворена – кажи-речи от 1953 г. – в нея не беше служено. Но изведнъж се намери кой да се погрижи за нея – да я изчисти, да я измие, да постеле килими, да извика свещениците, да се обади на хората от близко и далеч, да намери пари и да купи двете агнета за курбана, да си приготви и слово. Тъй че църквата в моето село, седяла затворена десетилетия, да посрещне достойно храмовия си празник – Рождеството на Богородичка и юбилея си – 120 години от построяването.

              Не беше ли това чудо, истинско чудо – на фона на всеобщото запустение.

              Беше чудо. Беше истинско чудо.

              И от триста и петдесет километра разстояние, в тъмното, на гола глава, аз козирувах на полковника от резерва.

              Затова ви казвам: трябва да се върнете!

              Деян Енев
              Традициите отдавна не са това което бяха...

              Comment


                #22
                Re: Bреме ли е да се завърнат българските емигрант

                Чудесно литературно произведение, но това е един живот, с който предполагам никой от нас не се отъждествява.

                Comment


                  #23
                  Отг: Bреме ли е да се завърнат българските емигран


                  Живота е една игра и ние сме като парчета от една гениална мозайка, която постоянно се опитваме да съберем отново и отново...

                  L’incendio di un tramonto nel buio della sera
                  la luce dei lampioni su queste strade di cera
                  guidando verso Nord in un lunedì da cani
                  comete di ricordi ad indicare il mio domani.

                  Il tempo passa dritto non prova nostalgia
                  e lascia dentro gli occhi l’amarezza e l’allegria
                  generazione in ciclo con le loro convinzioni
                  che mescolano i sogni a una manciata di canzoni.

                  la vita è un uragano che ci strappa le vele
                  un’autostrada in fiamme con curve di miele
                  è una tempesta, è un tuffo dentro a un cerchio di fuoco
                  la vita è un gioco, la vita è un gioco.

                  Ma l’amore ci dilata sciogliendo i nostri cuori
                  trasforma i nostri giorni in una pioggia di colori
                  negli occhi di tuo figlio rivedi la tua infanzia
                  distese di conquiste e ceri di speranza.

                  C’è chi è portato al dramma e chi alla commedia
                  ma ci affanniamo tutti su questa scomoda sedia
                  seduti verso il nulla con la croce tra le mani
                  siamo dei cannibali travestiti da vegani.

                  la vita è un uragano che ci strappa le vele
                  un’autostrada in fiamme con curve di miele
                  è una tempesta, è un tuffo dentro a un cerchio di fuoco.

                  la vita è un gioco, la vita è un gioco
                  e noi siamo tessere di un mosaico geniale
                  ci ridono, ricompongono ancora e ancora.
                  Традициите отдавна не са това което бяха...

                  Comment


                    #24
                    Отг: Bреме ли е да се завърнат българските емигран

                    аз пък се чувствам лично засегнатА, защото се обърна общо къв всички с "момчета"... хахахх

                    Comment


                      #25
                      Отг: Bреме ли е да се завърнат българските емигран

                      Поздрав чe ми пишеш, макар и обидена:



                      Porto nel cuore la mia libertà
                      A ogni costo la difenderò
                      Da tutto dal niente
                      Dal sempre dal mai
                      Io la vita la prendo così
                      Ora lo sai che verrò
                      che me ne andrò via da qui
                      E se mi perderò io lo farò
                      per te!
                      Традициите отдавна не са това което бяха...

                      Comment


                        #26
                        Отг: Bреме ли е да се завърнат българските емигран

                        Повечето хора, които постват в тази тема са успели да заминат и да започнат новото си начало в нова среда. Разбираемо НЕ искат да се връщат. Все пак всички знаем, че където и да си, ти си оставаш емигрант в очите на местните xopa. Не съм напълно убеден, че мнозинството от емигрантите се чувстват по-щастливи и пълноценни далеч от България. Вероятно са по-спокойни - Да, но не и по-щастливи. Когато нещата опрат до избора - да емигрирам или да остана, което и да избере човек винаги има нещо за, което да съжалява след това.

                        Тук не става въпрос, къде е по-добре - в БГ или някъде там в някоя "бяла държава", естествено e, че там е по-уредено, по-спокойно, има повече условия за работа, бизнес, възможности за професионално развитие и т.н... На всички им е ясно, че в БГ е мафия, блато, нисък стандарт и т.н. Въпроса обаче е: Защо искам да се върна в България!?
                        Предизвикателството да постигнеш нещо в БГ е доста голямо и не малко хора остават именно поради това. Живота на един човек не е само чисти улици, приветливи хора и нормална държава. Живота е нещо повече от това. Живота е любов, обич, дом, семейство, добра работа и приятни мигове с хубави хора.
                        От начина на подредба на тези думи зависи, кое ще избереш. Ако за теб всички неща са равни, то цял живот ще се питаш: Защо не заминах? или Защо не се върнах?
                        Традициите отдавна не са това което бяха...

                        Comment


                          #27
                          Re: Bреме ли е да се завърнат българските емигрант

                          Не се чувствам емигрант, ама никак в работата от около 45 човека, само 8 са родени в Нова Зеландия. Специално в Окланд някъде около 40% са имигранти (родени в друга държава). За повечето, които нямат опит да живеят в друга държава, в началото е трудно, има носталгия - обаждания по скайп с приятели. Виждам как майка ми всеки ден звъни от САЩ на сестра си, на приятелки и поддържа връзка с тях. На нея не й е леко, защото няма как да се интегрира на нейната възраст и при липса на добър английски. Затова се среща почти само с българи, прекарва времето си с тях и така. Аз съм я предупредил, че трябва да си изгради среда/компания, в която да живее на стари години. Да не се оплаква от самота, защото няма да й съчувствам. Както съм й казал, че ние - децата й - не сме й среда. И ще се чуваме от време на време когато имаме какво да си кажем интересно, а не всеки ден или всеки уикенд.

                          Животът е достатъчно динамичен (поне моят) и нямам време да мисля с кой какво се случва или в България какво става. Нито ме интересува фалита на КТБ, нито колко ленти е прерязал Бойко, нито как ронели крокодилски сълзи туроператорите, че българите ходели на море в Гърция и Турция на хем по-евтини цени, хем по-добро обслужване. В момента, в което нещо не ми изнася, го отрязвам. Свърши се с желанието да променям нещата - бия си камшика и толкова. Ако е банка - сменям, ако е човек - прекратявам контакт, ако е продукт - спирам употреба, ако е услуга - сменям доставчика и така. Носталгия? Разбирам да съм отишъл в Африка и да живея като скот и да бленувам за зеленината и чистия въздух на лозето от детинство, но в случая живея добре и нищо не ми липсва. Както вика една стара позната "Всичко беше много чудесно. УЖАСНО сме щастливи!"

                          Comment


                            #28
                            Отг: Bреме ли е да се завърнат българските емигран

                            Ники, ти сам го каза (май и Ицката споменава някъде по темите) Аз съм гражданин на света! Реално ако ги погледнем нещата в ден днешен има една масова Глобализация в много отношения на световно ниво. Даже намерих едно от многото образни определения на този термин.

                            Глобализация е това, когато английската принцеса се вози в немски луксозен автомобил с египетския си любовник. Колата се управлява от белгийски шофьор, който е мъртво пиян с шотландско уиски. Те са преследвани от италиански папараци през френски тунел. От напрежението на ситуацията катастрофират много тежко. Американски лекар се опитва да спаси принцесата с бразилски лекарства в болница на Куба. Въпреки всички положени усилия принцесата отива във вечните ловни полета.

                            От цялата тази история за много хора останаха и много неясни моменти, защото поради различни причини и обстоятелства, не всеки е в състояние да се превърне в гражданин на света. Няма лошо, младото поколение винаги има по-различни представи за нещата от живота. Така е било преди, а с още по-голяма яснота се вижда и сега. Колкото до бъдещите генерации... направо не искам и да си помисля до къде ще я докарат с неолиберализма.





                            Традициите отдавна не са това което бяха...

                            Comment


                              #29
                              Re: Bреме ли е да се завърнат българските емигрант

                              По повод Турция, случайно попаднах на една статийка, която бих желал точно навръх Разпети петък да споделя тук в тази тема:
                              http://glasove.com/kultura/11588-sot...misli-globalno

                              Отеква едно мое предишно мнение преди седмица.

                              Comment


                                #30
                                Отг: Bреме ли е да се завърнат българските емигран



                                A meaning

                                I want to find a meaning to this evening
                                Even if this evening does not have a meaning
                                I want to find a meaning to this life
                                Even if this life does not have a meaning
                                I want to find a meaning to this story
                                Even if this story does not have a meaning
                                I want to find a meaning to this desire
                                Even if this deasire does not have a meaning.

                                You know what I think
                                That it doesn't have a sense
                                Tomorrow will come...
                                Tomorrow will come anyway
                                Feel what a beautiful wind
                                There is never enough time
                                Tomorrow another day will come...

                                I want to find a meaning to this situation
                                Even if this situation does not have a meaning
                                I want to find a meaning to this condition
                                Even if this codition does not have a meaning.

                                Tomorrow another day... is already here!
                                I want to find a meaning to many things
                                Even if the many things does not have a meaning.
                                Традициите отдавна не са това което бяха...

                                Comment

                                Working...
                                X