Съобщение

Collapse
No announcement yet.

преди, сега and how do you envisage yourself?

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
Clear All
new posts

    преди, сега and how do you envisage yourself?

    Здравейте,

    мина почти година и половина от промяната наречена ковид. Ковид вероятно е тема, за която може много да се говори, но не това ми е интересно на мен . Наистина би ми било интересно да чуя вашите истории около емиграциите, които сте имали. Интересно ми е защо сте поискали да направите тази голяма промяна в живота си? Държавата... как точно я избрахте или пък тя вас избра? Как си представяхте, че ще се случи всичко през първия месец на подготовка? Как си го представяхте след една година подготовка? Как реално се случи? Как преминаха първите 3 - 6 месеца, след като кацнахте на желаната дестинация? Всичко беше точно така, както си го представяхте или имаше много разлики? Като се обърнете назад, заслужаваше ли си да направите тази промяна? Какви са най-големите трудности, които срещнахте? Какви са най-големите новости? Как се променихте? Вероятно някои от вас се завърнаха обратно. Вероятно всеки има неговите причини, но... бихте ли направили отново тази стъпка? Бихте ли тръгнали отново по този трънлив път? Защо?

    В сайта има много теми, които описват времето до момента на емигриране и много малко след това... За мен сравнението винаги е бил "отрезвяващ" момент, независимо какво сравняваме...

    И не на последно място, къде виждате себе си след 5-10 години? В същата държава или отново на път?




    #2
    Въпросите ти са трудни за отговаряне, поне за мен, защото няма как да ти отговоря от мое име. Ако бях сама щях да ти отговоря по един начин, но не съм и трябва да мисля за останалите хора от семейството.
    "Интересно ми е защо сте поискали да направите тази голяма промяна в живота си?" - защото винаги ме е влечало новото и чуждото. Когато живеех в България, най-големият ми ужас беше да си се представя след 20 години да вървя същите улици и да прескачам същите счупени плочки. Еднообразието и монотонността на живота ме задушава. Аз лично бих живяла на всякъде. Държавата я избирахме по желание на мъжа, но той пък взе че не се долюби нещо с Австралия така че не го задълбавай много.

    "Държавата... как точно я избрахте или пък тя вас избра?" - САЩ ни избра нас защото спечелих зелена карта. А си пуснахме имената за зелената карта, защото не искаха пари да кандидатстваме и тъкмо бяха направили електронните заявления. Това беше същата година в която ни отказаха да приравнят образованието на мъжа от Австралия и малко бяхме разочаровани (разбирай аз), че ще си изгнием млади и зелени в забутания Сливен.
    Нова Зеландия и Австралия ги избрахме по следния критерии - да не е в Европа и да говорят английски.

    "Как си представяхте, че ще се случи всичко през първия месец на подготовка?" - трудно и бавно, и не се изненадах, но така или иначе се изнервих от мудността на процеса по оценяване на дипломите/опита ми. Иначе визите бяха лесни и общо взето всичко се случи лесно, което малко ме подведе защото си мислех че провидението ми праща знаци, че това е нашето място след като така бързо и без усилия се случват нещата.

    "Как си го представяхте след една година подготовка?" - след една година бяхме вече там, като минах през навиване за НЗ, оферта от НЗ, отказ на оферта и мини депресия. Голям ролъркоустър ми бяха последните 2 години.

    "Как реално се случи?" - всичко беше по вода и масло, но това не ми попречи да си пиля нервите профилактично.

    "Как преминаха първите 3 - 6 месеца, след като кацнахте на желаната дестинация? Всичко беше точно така, както си го представяхте или имаше много разлики?" - първите 3 месеца бяха трудно защото бяхме разделени, но пък и прекрасни защото разглеждах с широко отворени очи. Нямаше я драмата още кой какво харесва и кой какво мрази в Австралия. Когато имигрирахме в САЩ бяхме заедно и това ни беше първа имиграция, общо взето бяхме хлапета и заедно се дивяхме на другостта и различността на Америка. За мен Австралия си беше очарователна, за него - отвратителна той имаше много повече разочарования от страната и не си намери мястото, нито пък можа да види бъдеще за себе си в нея.

    "Като се обърнете назад, заслужаваше ли си да направите тази промяна? Какви са най-големите трудности, които срещнахте? Какви са най-големите новости? Как се променихте? Вероятно някои от вас се завърнаха обратно. Вероятно всеки има неговите причини, но... бихте ли направили отново тази стъпка? Бихте ли тръгнали отново по този трънлив път? Защо?" - най-големите трудности бяха лични взаимоотношения, да се научим да уважаваме опита на другия без да се опитваме да го убеждаваме колко греши или как не вижда това което виждаме в мястото. Не знам дали бих го направила пак. Преди си казвах, че да - 100%, но след тази изминала година на завръщане в САЩ от Австралия не съм много сигурна. Видяхме ново място, запознахме се със страхотни хора, които са част вече от нашата история; тествахме връзка на 20+ години и оживяхме, не се разделихме при положение че разбрахме колко различни неща сме започнали да харесваме през годините...но като цяло опита, макар и полезен, си беше труден (по чисто лични, емоционални причини). Ако съм сама - да, бих го направила отново. Но сега, като имам този опит зад себе си, не бих го направила отново. По-скоро бих спестила тези 20-30 хил. дето ги пръснахме и ще ги дам на децата да ходят да гонят техните си вятърни мелници като порснат един ден.


    "И не на последно място, къде виждате себе си след 5-10 години? В същата държава или отново на път?" - уморих се. ще си почивам тук на село, в гората, до онова езеро. Новите светове ще ги виждаме като туристи, когато ковид премине един ден.

    Comment


      #3
      Благодаря ти много за изчерпателния отговор. Прекрасно е когато може да получиш информация от първо лице. Аз никога не съм разсъждавал над това, че трудностите могат да дойдат от семейството... Винаги съм си мислил, че идват от външни фактори свързани с държавата, в която се емигрира.

      Сестра ми преди година емигрира в Швейцария с цялото семейство. За децата и мъжът й е страхотна промяна и те с радост я приемат, но за сестра ми е страхотно бреме... За една година не виждам никаква промяна и тя си е все така нещастна от факта, че не и допада страната и си иска обратно в БГ... сега като и ти пишеш, че твоят мъж не се е адаптирал към Оз това ме кара да мисля, че емиграцията е много много ама много по-сложно нещо от това, което смятах...

      Седя и си мисля... в крайна сметка и неуспешния опит за емигриране е вид краен резултат... По-хубаво човек да опита и да разбере, че поради една или друга причина не се получава отколкото да живее с мисълта за изпусната възможност... Ето сега вие сте в USA и сте далече от счупените тротоари и т.н...

      Е да, загубените пари и нерви си остават Но както в риболова казваме... сухо дупе риба не яде

      Благодаря още веднъж, тази информация наистина е много важна и полезна за мен! Тя ми дава един много различен ъгъл...

      Comment


        #4
        Написала съм ти отговорите на въпросите още два дни след като пусна темата. Ще ти ги споделя когато им дойде времето 😊

        Междувременно ти отговарям със статия, която показва ситуацията в момента по адекватен начин.

        Tens of thousands of immigrants are calling time on Australia and heading back overseas because of the prolonged border closure.

        Comment


          #5
          Ще ми бъде наистина интересно да прочета твойте огтовори. А относно Ковид и как Австралийското/Новозаландското правителства реагираха на него мога да кажа, че мненията изглеждат да са полярни, впрочем както навсякъде по света. Не искам да съм на мястото на хората, които жадуват да видят най-близките си и не могат да го направят. В същото време Австралия и Нова Зеландия минимизираха разпространението му... Вероятно истината е някъде по средата, мечтаната среда, която не може да бъде достигната никога.

          Comment


            #6
            Между другото наблюденията ми са само косвени и базирани на единични случаи на познати, но наистина двойни граждани и резиденти се изнесоха или в началото или сега след година и половина липса на какъвто и да е план за живот с вируса, без да превръщаме страната в затвор. Австралийските ми приятели са ОК с локдаунс, но само защото имат работа - тези които загубиха работа по време на пандемията казват че биха се изнесли ако имаше начин.

            Comment


              #7
              Наистина Оз и Нз се различават много в начина по който управляват кризата. Че мненията са полярни, в това няма съмнение, но предполагам каквато и статегия да се използва винаги ще има + и - . Но това е поредното доказателство, че е хубаво човек да си остави път назад. Предполагам, че една част от хората, които са напуснали Оз ще се върнат, когато кризата отмине. Доста мои приятели се върнаха от различни страни в Европа точно защото си загубиха работата и при това без държавите да са затворили границите си.

              Comment

              Working...
              X