Това ми каза една Американка като си говорихме за редицата разочарования от Австралийската действителност. Истината е обаче, че няма как да знаеш от онлайн проучвания как ще ти хареса живота тук, така че си струва да се опита макар и да е доста скъп опит. Не пиша този пост за да отказвам хората от имиграция към Down Under, а просто за да споделя нашите преживявания и опит тъй като знам че много от вас ме подкрепяха докато стигнем тук.
Предисторията е дълга и няма да влизам в подробности, но накратко винаги сме искали да дойдем в региона още докато живеехме в България. Аз мечтаех за НЗ, мъжа ми за Австралия. Дотам се бяхме навили че в далечната 2003 се пробвахме да започнем процедурата по оценка на дипломи - той със средно специално от строителен техникум, но не му признаха дипломата (опитваше се да приравни за bricklayer тъй като беше в списъка на професиите) тъй като нямал еквивалент на техния апрентисшип.
2004 спечлихме зелени карти за САЩ и 2005 се озовахме в НДж млади и зелени. САЩ се отнесе добре с нас, не сме имали тежки имигрантски истории. Аз завърших докторантура. Мъжът ми си разви бизнес. Две деца. Къща в гората. Типична Американска мидъл клас история.
Ндж не ни харесваше много защото ни липсваха планините, и 2016 се преместихме от Изток на Запад, в щата Вашингтон. Природата е невероятна там, за две години не се спряхме да обикаляме планини и езера - Вашингтон, Орегон, Айдахо, Монтана, Канада - все красиви и достолепни планини.
Живеехме в град тип село от 5 хил човека, наблизо до по-голям град от размера на Пловдив.
Всичко беше прекрасно като изключим религиозния фундаментализъм на местните християни. И разни политически промени които непрекъснато ми бодяха. Много хора все още ми се чудят защо толкова се нервирам от политика, но работата ми на преподавател в уни и социален работник е свързана с непрекъснато следене на събитията и не ми позволява да заровя глава в пясъка и да се преструвам че не ме засягат.
И така в търсене на по-зелена трева, 2017 получих оферта от НЗ, но поради разминаване в сроковете (те са на друг академичен календар) и страх че няма да се оправим финансово, отказах.
2018 - оферта от Австралийски университет, близо до Мелбърн, но в достатъчно малък град за да живеем спокойно. Заплатата ми преценихме ще е достатъчна за да живеем на нея докато мъжът ми си намери работа. Набързо се оправихме с работни визи - 4 годишни, новия TSS стрийм и аз пристигнах първа средата на септември. Семейството - декември. Аз дойдох без особени очаквания, съответно нямах особени разочарования.
Големият шок беше за мъжа ми. Той се опита да намери работа още от САЩ и имаше 3 оферти без заплата, просто предложения за работа които трябва да проучи като дойде на място. Той е техник/механик по каравани от САЩ. За това не се иска лиценз или сертификат в САЩ. И тук започват големите проблеми.
В Австралия тази професия не е регулирана също, но тъй като караваните имат газ, електричество, вода, и т.н. а тези неща са строго регулирани в Австралия (или поне във Виктория), той не може да ги оправя или ако го прави, после сертифициран plumber, auto electrician, gas fitter, and whatever else is out there, трябва да се подпише на работата.
Това е абсолютна глупост, която общо взето държи всичките им TAFE уща в бизнеса с раздаването на още по-глупави сертификати. Те твърдят че се правело с цел безопасност и сигурност за клиента, но мъжът ми от един месец се прибира в нервна криза защото е оправял за пореден път кашите на сертифицираните работници или пък е обяснявал на поредния инженер защо нещо не е безопасно да се прави както те си знаят. Така че качеството не отговаря на претенциите, и според него е на светлинни години от това в САЩ.
Добрите новини са че си намира работа много лесно - вече смени една, защото се съмняваше че може проблемите в качество да са от работното място, а не от системни проблеми с индустрията. Но на новата работа проблемите са сходни. Даже стигна до момента в който отказва да върши нещо което са поискали от него и директно да им казва че не е безопасно по начина по който го искат да се направи. Имаше още 2 предложения за работа, но прие това което му дава най-много пари. И тук идва и най-големия негатив за него - парите. Тъй като не е регулирана и сертифицирана професия, rv technicians правят средно $22-30 на час. Сега последно получи $30, но това е най-вероятно заради дългия му опит.
Равносметката за него е че това преместване абсолютно уби всякакви планове за кариера и развитие в неговата сфера.
Мисли да приравни опит и евнтуално да изкара 2-3 сертификата като вземем ПР, и ако сме още тук. Също и си отвори компания за да може да работи като контрактор за всичките тези малки бизнеси, които нямат опитни механици.

Мисля че неприятностите около работата му допринесаха и за цялостното негативно отношение към Австралия. Той непрекъснато я сравнява с живота ни в САЩ и засега не може да намери позитиви. Като говорим с други американски имигранти, те изтъкват баланса семейство-работа и общо взето по-спокоен живот, но при нас нещата се случиха наобратно. Животът ни в САЩ, както и професиите ни, са били винаги спокойни, не сме работели луди часове, винаги сме си почивали уикендите, ходели сме на почивки. Друг бенефит на Австралийската система - общото здравеопазване за всички е наистина плюс, но той не може да го оцени тъй като винаги сме имали добри здравни застраховки в САЩ през работодателите ми, и не се е налагало да имаме големи разходи около медицински услуги. Но определено мога да видя как това прави впечатление на повечето американци които са имигрирали тук.
Средното им образование ми напомня повече на българското, и децата са много щастливи с всичката свобода на движение и междучасията които имат тук. Но академично са поне 2 години назад, защото малкият го бутнахме с един клас напред и той пак казва че нещата които учат са на ниво отпреди година поне. В САЩ програмата им беше доста по-стриктна и нямаше време за игри по време на уще. Но пък са в шок от поведението на много от децата в уще, казват че са невъзпитани и груби, и нямат респект към учителите. Голям плюс, поради който основно исках да се преместим е, че няма опасност от някой съученик да ги застреля докато са на уще но мъжът ми вижда тази опасност като пре-експонирана от медиите в САЩ и ме контрира с факта че тук пък може да ги ухапе нещо отровно или да се сдобият с рак на кожата.
И така от нас. The beauty is in the eye of the beholder. Аз се наслаждавам доколкото мога на Австралийския живот, защото не се знае докога ще сме тук, но ако погледнем философски на нещата, същата максима важи и за целия ни живот. Не съжалявам за пръснатите пари по визи и контейнер - пари се изкарват. Мисля че всеки опит е ценен в живота. Чакаме си още ПР-ите, но не съм сигурна че ще дочакаме до гражданство макар и да ми се искаше децата да имат и този плюс след време.