Покажи RSS Feed

benitabeni

Половин Торта в Оз

Рейтинг: 3 гласували, средна оценка 5.00.
Мина половин година от както сме тук, а имам чувството, че са поне 2-3 години. За толкова кратко време се случиха хиляда неща. Първоначалният шок от новата среда – всичко е различно, няма едно „нормално“ нещо, което да отговаря на изграденият мироглед и ценностна система. Само някакви бегли подобия на подобност, но наистина в много ниско съответствие.
След първоначалните тривиални неща – оправи документи, свикни с основните неща, последва търсенето на жилище и работа (за мъжа), като за второто му отне две седмици, супер бързо и подвеждащо оказа се в последствие. Знаете за проблема с намирането на жилището, който по-скоро беше, че не очаквахме чак пък толкова да е трудно. В крайна сметка ни дадоха това, което най-малко очаквахме, после разбрахме и защо (бъдещият строеж, който започва до месец и сега имаме нови разговори с агенти и тнт, но още нищо окончателно като решение). Работата, която си намери мъжа не беше нещо уау, но като за първа и бързо намерена ставаше. После се оказа, че нещата не са съвсем така както са по договор и той се махна, но и от тяхна страна не беше коректно, та беше двустранно прекратяване по една или др причина. Ествествено после се оказа, че е имал късмет с две седмично намиране на работа и се завъртяхме в схемата със CV-та и интервюта (общо три за два месеца). На едното му казаха “very strong candidate”, на другото евентуално ще го назначат Март, което нас не ни устройваше и третото беше уж със сериозен рекрутер и беше в шорт листа, ама нищо. Имаше и няколко с рекрутери, но тях не ги броим. Та, месец и нещо ни беше налегнало отчаяние, тогава се появи опцията с една платформа с различни таскове и той започна да ходи на какви ли не задачи – от сглобяване на мебели Икеа, през тестване на апликейшъни, офис работа, помощ при ивенти. Благодарение на тези „задачи“ направи доста добри познаства и мрежа от контакти, която тук е важна. Имаше свякакви „клиенти“ – и много известни, и много интересни лица, и много в неговата сфера. Така си намери и сегашната работа – в софтуеърна фирма, внедрява и обучава. Отделно продължава да ходи когато има възможност на тези таскове от платформата.
Той е по практичната част, аз си блуждая и изучавам обществото и да ви кажа хич не ги разбирам, супер са ми странни, дано им схвана цаката. Основното, което ме потрисаше, сега вече не, беше че ме смятат за детегледачка на детето или по-голяма сестра. Не им се вписвам във формата „майка“ и сме изпадали в комични ситуации, но вече го приемам от хубавата страна, като комплимент Детето тръгна на Кинди в училището, за сега много й харесва и се чувства добре. Малко в повече й е дивотия сравнена с дзен-децата тук, но това е положението.
В Сидни е хубаво, има много места за гледане, много забавления и за децата и за големите. Единствено е много скъпо от към наеми, а на нас ни идва нагорно, защото не може да се пречупим още за секънд хенд и тнт. Харесва ми, че никой не те съди за това, което си, не ти навират в очите техните си практики и мисли, има толеранс. Дразни ме (все още, може би защото аз не съм, хаха), че са над нещата и не задълбават. Да видим колко време ще ми/ни отнеме вписването... за половин година толкова
Ключови думи: Няма Редактирай ключовите думи
Категории
Без категория

Коментара

  1. Аватара на NikiG
    Бенита, то вие сте пробивни. Имаме няколко австралийски примера още преди този форум, където нещата започнаха много трудно, но се напаснаха и в момента семействата се развиват чудесно. Смениха Аделаида къде с Мелбърн, къде с Хобарт (!) дори. Отглеждат няколко деца и така.

    Важното е, че сте притръпнали вече към несгодите и имате механизми да ги преодолявате, както и желанието, а не да мрънкате и да искате Австралия да се нагоди към вас. Дори в един момент ще почне да ви харесва. С риск да навляза в политика, което не е цел на форума, изборът на Тръмп и обръщането на гръб на САЩ на Австралия ще е добре за Австралия. Дори може и на мен да почне пак да ми харесва Много успехи пожелавам и прекрасно доизкарване на лятото!
  2. Аватара на Kaliuka
    Поздравления за половин годишнината!:-)

    Вълнуващи са тези моменти, като се обърнеш назад и виждаш колко много неща са ти се случили за един кратък период от време. Колко си научил, с какво си се преборил, как си започнал да се оправяш в една напълно нова и непозната страна и система.

    Мъжът ти явно е оправен човек на място. Това са важните неща за една бърза и качествена адаптация. В крайна сметка този свят няма да се промени по нас, трябва ние да се променяме по него:-)

    Поздрави,
    Калина
  3. Аватара на benitabeni
    Срам и позор, че не съм влизала/писала хиляда години... то си стана "Цяла торта" вече тук... но първо ми се бъгна приложението, после си строших дисплея на телефона, после се местихме извънредно, детето се скъса всяка седмица с различна "екстра", аз и баща й ги тестваме успешно всички бацили домъкнати от училище, изкарах курс, сега и нов, ходих на две интервюта за работа - нищо за сега, но не съм се тръшнала да работя...
    малко брийф, за сега...
Оставете коментар Оставете коментар

Trackbacks