Покажи RSS Feed

anita82

Равносметка - 4 години в Австралия

Рейтинг: 3 гласували, средна оценка 5.00.
Почти 4 години направих в Австралия, октомври ще кандидатствам за гражданство и реших да се опитам да си направя равносметка на хубавите и лошите неща. Само да уточня заради дискусията под последния блог на Jorje - това е личното ми мнение, не го налагам на никого и всяка ситуация е различна!

Позитиви:
- преди няколко месеца в колежа където работех съкратиха 200 човека. На следващия ден кандидатствах на 9 обяви, след 4 работни дни получих 2 предложения за работа, след още 1-2 седмици ми се обадиха от още 2 места че съм shortlisted за интервю

- един от "проблемите" ми е, че искам да отида да видя Япония и САЩ (Лас Вегас, ЛА, Гранд Каньон). Януари месец отивам в Тайланд за 17 дни и ще си опукам платената отпуска, така че за другите държави трябва да чакам да насъбера още.... ("проблем" е в кавички, това е идеята - да си имам проблемите)!

- социален живот - перфектен, има хора които мога да нарека приятели, имам и познати, а ако нямам какво да правя мога да отида на meetup по интереси - hiking, beer drinking, dog walking и тн (meetup.com)

Неутрално (не ми харесва, но го считам за нормално):
- цените на имотите, в частност капарото. Бая зор е за сам човек да спести необходимата сума, иначе месечните вноски са ок. Ако реша да живея като скот в shared accommodation и да не пътувам никъде за 3-4 години сигурно ще е по-лесно, но нямам намерение да ставам роб на някаква къща и да си пропилея младините. Работата по 50+ часа на седмица, бутане за овъртайм за повече пари или работенето на 2 места попада под същата категория - категорично НЕ!

- смяна на професията - много ми е писнало от програмирането, искам да се занимавам с нещо друго. Обаче трябва да намеря баланс, да получавам подобна на сегашната заплата и да започна нещо ново, в което нямам опит. Отделно проблема кандидастване за ипотека (гледат доход, професия, стаж и тн) ....затова вероятно ще устискам в ИТ докато купя имот и после ще мисля за преквалифициране


Негативи:
- Centrelink, в частност перманентно безработните боклуци, които нямат намерение да работят и нямат никакви здравословни проблеми. Не разбирам защо подобно нещо се стимулира от държавата, отделно колкото са по-безполезни, толкова повече облаги получават

- деца - не знам дали е типично за Австралия, аз нямам особен опит като родител пък и хич не ме бива. Прави ми впечатление, че тук родителите са нещо между шофьор и организатор на забавления. То не са play-date, play center, playground, bounce, water park и не знам си какви простотии. Резервират се забавления по час, родителя ги кара тук и там и ако случайно има празен час детето започва да мрънка "what are we going to do nowwwwww????" и да очаква ти да играеш с него или да организираш нещо?!?!? Говоря за няколко деца на познати (Австралийци) и моето 6-годишно, което пристигна Март месец и основно се гледа от баща си

------

Засега толкова, ако се сетя ще допълвам. Накратко - съжалявам че не съм дошла по-рано, за мен Австралия е най-доброто място. Далеч не е идеално, но като се има предвид какво се случва по света и в България съм изключително доволна че прескочих на 15000км преди 4 години
Ключови думи: Няма Редактирай ключовите думи
Категории
Без категория

Коментара

  1. Аватара на Нерегистриран
    Мерси за блог статията - звучи интересно и вдъхновяващо. Искрено ти желаем успех с взимането на гражданство. А също и да намериш силните си страни в работата и новото начало.

    С ръка на сърцето казвам, че в последните 5 години в България са ни се случили и доста хубави неща. Това, което зависи от нас го правим. Никой разумен човек не харесва последните новини от Европа.

    А децата не искат нищо друго освен внимание, обич и закрила, за което не се изисква много. Живеем в трудни времена, объркана система и проблеми, при които за съжаление страдат най-малките. Но би било добре ние възрастните да се замислим, защо ни се случва всичко това и къде е щастието ни.

    https://www.youtube.com/watch?v=D_Vizcxhcf0

    http://www.spiralata.net/kratce/inde...-na-roditelite
  2. Аватара на anita82
    За децата идеята ми по-скоро беше че наблюдавам смяна на ролите, само не знам дали е Австралийска тенденция или глобална. Пример:

    - аз когато бях дете се правеше каквото родителите кажат, разбира се се правеха и "детски" неща (зоологическа градина, други деца на гости и тн), но тези неща се случваха сравнително рядко и бяха специални. Ежедневните неща бяха ходене в парка, разходки, стоене вкъщи, на гости при баба и тн

    - сега наблюдавам екстрeмности от сорта, че родителя трябва да отиде някъде и да купи нещо важно (примерно за ремонт на къщата) но го отлага за следващия уикенд защото трябва да кара децата напред-назад на всеки 1-1.5 часа (gymnastics, pottery, swimming, play date и тн). Ако се каже на детето че трябва да дойде до Bunnings за да купите цимент, то може да откаже, което означава че няма да се купи цимента този уикенд?!?!

    И това е масово, не говоря за частни случаи...
  3. Аватара на benitabeni
    Идеал както се казва

    за другите - centrelink според мен ако станат супер много ще ги рестриктират, ако не отърват положението като в бг... но знам ли?

    за децата - това го наблюдавам и в Бг, но само на родителите с възможности финансови... другите седят по градинките около блока и децата играят, а те пият и пушат, хаха... парк в бг означава да изхарчиш минимум 20 лв за безсмислени неща от рода на балон, врътка на влакче, царевица или подобно, не е като тук да се разходиш... аз ако искам да си водя детето на атракциони има луна парк, не че в бг има, просто градските са превърнати в такива, за да точат родителите... повечето деца в бг ходят на градина и през уикендите се случва това, което казваш, но пак за тези с финансови възможности... в бг също доста родители са оставили децата им да се качат на главата и да ги командват и се сърдят ако им го кажеш.. Тук забелязвам страшно лигави деца, моето сравнено с тях е зрял индивид, т.е. не реве за тъпотии и не се лигави, както и се справя сама, а няма и един ден на детска градина... също забелязвам, че тук родителите са "много над нещата" и за тях не е проблем 5 годишно да е в количка, да е с биберон и тнт, което за мен е идиотско, но на много места са така... мен не ми пречи, странно ми е и толкова...
    само две седмици сме тук, а имам чувството, че сме от сто години...
Оставете коментар Оставете коментар

Trackbacks