Покажи RSS Feed

Kaliuka

Включване от Мелбърн - годишен доклад :-)

Рейтинг: 2 гласували, средна оценка 5.00.
Неусетно мина повече от една година от живота ни в Австралия и повече от една година от първия ми пост в блога. Току що го прочетох и осъзнах с колко страст е написана всяка дума, страстта на новодошлия и готов да завладява новия свят човек! Колко радост предизивикват първите „откривателства“ и колко ярост първите разочарования...
Какво се случи за тази една година?
И много и малко
Моят приятел, който е художник, започна работа през март миналата година като лендскейпър, защото на всеки е ясно, че завъртането на арт-колелото отнема години. Работата беше тежка и не добре платена, но беше шанс, защото не му искаха местен опит и го приеха с посредствения му английски. Тази работа го смазваше физически, но ни даде усещането, че можем да оцелеем в тази страна, което за начало беше много важно. Благодарение на страхотната си сръчност, работливост и интелигентност надминаваща значително средната за бранша, други компании започнаха да го забелязват и през януари започна значително по-добра работа за по-добра компания и при по-добри условия. Много, много, много се гордея с него, защото той успя тотално да излезе от зоната си на комфорт и да постигне успех в напълно нова и непозната сфера само и единствено благодарение на качествата си на силното желание да изградим живот в Австралия!
Това беше многото, а малкото са моите „успехи“. J Аз все още нямам работа! Минах през какви ли не състояния, преосмисляния, решения, действия и резултатът не се е променил. Професията ми, човешки ресурси, се оказа изключително не конкурентна, защото тук местния опит е непросто пожелателен, ами задължителен. Други закони, друга рамка и т.н. Да, имах интервюта, 90 % от тях по телефона, но така и не се презимих на желаното място.
Една лирична скоба ще отворя за телефонните интервюта. Аз съм се занимавала над 10 години с подбор на персонал. Налагало ми се е да правя телефонни интервюта и никога не съм ги обичала. Възможността за грешка при тях е много висока, защото невиждането на човека на практика те лишава от 70 % от информацията, която получаваш при едно нормално интервю. Да, имат своята практичност, но ми се е случвало да допусна грешки и в двете посоки – да изградя положителна представа да човек, който щях да отхвърля, ако го бях видяла лично и обратното.
Та преживяванията на телефонно интервю тук за мен се оказа много стресиращо и ядосващо. Обаждали са ми се докато съм в магазин, на шумен булевард, докато гледам децата на една приятелка и са ме оцелвали в купища неподходящи моменти. Много малко от тях питат дали е удобно да говориш, карат направо с въпросите, говорят със скоростта на светлината... Общо взето си поставен в ситуация, която не ти дава възможност да представиш почти нищо, камо ли най-доброто от себе си! Имам само едно или две положителни преживятания, в които имаше предварителна удоворка за удобен час за разговор.
Месеци наред отказвах да приема мисълта, че трябва да ъпгрейдна с локално знание под формата на курс. Най-накрая си спомних дефиницията на Айнщайн за лудостта и за това, че не можеш да правиш едно и също и да очакваш различен резултат.
След като ми се насабра значителен стрес и разочарование през първите шест месеца, вторите шест склоних гордна българска глава и започнах да уча. Certificate IV in Human Resources. Избрах един университет, защото се надявах там нивото да е по-високо, но се записах он-лайн, защото исках да си държа отворена вратата за работа на пълен ден, ако някой вземе, че ме хареса. В този смисъл не усетих нищо от това да си студент, но пък спестих време и пари от градски транспорт:–)))) За нивото на курса откровенно мога да кажа – не съм много доволна! Учебните материални бяха хаотични и не добре подготвени. Освен чисто съдържателни пропуски, многократно намирах граматични грешки! Аз, чужденката! Разбира се имах трудности в началото със формата на изпита, т.нар. асаймънти, защото не бях минавала през подобен тип задачи, в които те карат да мислиш, а не да компилираш, но това ме накара да си дам сметка колко е изостанало образованието ми по психология от СУ и колко малко всъщност съм научила въпреки блестящата ми диплома!
С учене, разнасяне на всетници и домакинстване уплътних следващите 6 месецаJ Освен че деня ми беше плътно запълнен и нямах време да си тръся работа, разбрах, че бях развила нещо като пост травматично стресово разстройство, защото самата мисъл, че трябва да го правя ме сдухваше тотално...
След като поработих над себе си и над стреса си, от фрвруари значително ми намаляха ангажиментите и започнах отново да се срещам със стария си приятел seek.com.au. Продължавам да дълбая в посока човешки ресурси, от време на време кандидаствам и за други позиции – административни, магазини, но засега нямам положителен резултат. Пращам СВ-та на рикрутъри, кандидаствах и за 2 доброволчески позиции в моята сфера, но дори не получих обратна връзка.
В момента съм в етап на обмисляне на преквалификация... Още учене, още курсове. Но още не мога да реша към коя сфера да се насоча, така че хем да имам шанс, хем да ме кефи поне горе долу, хем да не се учи 100 години за 100 000 долара. Общо взето не знам какво да правя и напълно съм загубила всичките си опори и най-вече усещането, че мога да намирам решения...
Така че ако някой има идея или личен опит за успешна стратегия, моля споделяйте! Това, което няма да направя обаче е да се обаждам и да се предлагам активно. Това е тотално извън ценностите ми, светогледа ми и просто нямам никакво намерение да го правя. Може да изглежда грешно, тъпо, ограничено и страхливо, но аз смятам, че човек трябва да знае къде да тегли чертата, за да съхрани себе си.
Извън работата или липсата на такава... Животът е хубав! Харесва ни да живеем в Австралия, харесваме Мелбърн, харесваме Виктория и колкото повече опознаваме живота тук, толкова ни е по-добре. Дори и в най-черните си моменти не сме изпитвали съжаление за взетото решение, не сме потъвали в носталгия или мисли за връщане. На този етап, а и на фона на всичко случило се в БГ в последната една година, за нас тази държава е затворена страница!
Сега сме фокусирани в това да изградим собствения си свят в Мелбърн. Гледаме да се забавляваме, да обхождаме, да търсим, да намираме, да се наслаждаваме на всичко, което този голям и страхотен град има да предложи. Обичаме да пътуваме често на близки разстояния и откакто се сдобихме с къмпинг оборудване започнахме да опознаваме все по-далечни кътчета от Виктория. J Аз започнах един скромен блог, за да разказвам на близките си хора какво преживяваме и виждаме и въпреки че още е доста постен, ако имате желание можете да хвърлите един поглед тук https://mybigaustralia.wordpress.com
Надявам се писанията ми няма да разочароват или изплашат хората, които все още не са тук, защото дълбоко вярвам, че всяка история е лична и различна и моето преживяване няма да бъде и ваше.

С усмивки
Кали
Ключови думи: Няма Редактирай ключовите думи
Категории
Без категория

Коментара

  1. Аватара на pooh06
    Здравей Кали,

    преди много време по неволя започнах да си търся работа като строител във Великобритания. По това време жена ми работеше усилено в един хотел, а аз бях изпаднал в отчаяние и ми липсваше увереност и спокойствие. Звънях ежедневно по агенции, но никой не ми се обаждаже. Нещеш ли една вечер по никое време ми звънят и ме питат дали мога да съм на следващия ден на гарата в Windsor. Рано сутринта пристигам там, но след 15 минути чакане извън уреченото време, все още никой не ми се обажда. След още 45 минути и премръзнал, най-накрая се свързвам и отсреща ми казват "Ами вие бяхте резерва, ако не дойде другия общ работник, но за съжаление той пристигна преди час и вече работят на обекта." WTF?!? Така или иначе бях там, похарчил немалка сума за транспорт, реших да пообиколя и разгледам.. минах покрай невероятния замък, седнах до реката, нахраних лебедите, заредих се с енергия и настроение от красотата на природата, усмихнатите хора и нетипичното за това зимно време в Лондон слънце. През уикенда отидохме с приятелката (по настоящем съпругата) ми и изкарахме един прекрасен ден в разходки и шопинг. Следващата седмица ми звънят от същата агенция и ми дадоха друг адрес. Отивам на обекта и какво да видя - в съседство стадион Стамфорд Бридж (тогава много обичах футбола), а самия строеж беше една дупка от кал и мизерия. След малко пристига един висок и здрав английски младеж - и той за същата работа. Шефа ни вижда и се провиква, че работата е само за един човек и ни хвърля чифт ботуши. Англичанчето реши да си тръгне, а аз цял ден копах и носех тежести в калта.. Останаха доволни и през същия месец работих още ден на една полупостроена къща, но все още не ми бяха платили. Реших, че отношението и натоварването не ме устройват и приключвам работа с агенцията. Хайде намери се и нов повод за разходка - посетихме офиса на въпросната агенция в Уембли inSightSolutions. На място продължиха да увъртат, но след като им се развиках и ги заплаших ми платиха в брой. На връщане посетихме един хоспис и си купих една книга - Oracle 8i Starter Kit (от 45$ на 1.50GBP). Това беше най-добрата инвестиция правена от мен някога.. Понастоящем съм Database Administrator в София. Неведоми са пътищата господни, това, което не ни убива ни прави по-силни и в този ред на мисли няма нищо случайно ;-)

    Това да си без работа си има и добри страни. Може да преосмислиш живота си и да избереш правилната посока. Да решиш, кои са силните ти страни и да работиш още повече над тях. Що се отнася до HR - имам доста познати, които от работа за агенции станаха самонаети. Не се изикват много инвестиции и обикновенно всичко е налице вкъщи - бюро, интернет, компютър с камера. И най-вече твоята харизма и идеи за развитие. Като например може да започнеш да контактваш и съпортваш хора от LinkedIn, желаещи да работят в ОЗ, да събираш база данни, да се свържеш с потенциални работодатели, да им предоставяш различни консултации срещу заплащане. Или тотално да зарежеш професията и да се отдадеш на ново начинание, което според теб би ти донесло по-добра реализация. Но ти си човека, който знае в какво е силен, който може да генерира уникална идея и да я развие докрай. Има много безплатни книги в нета и форуми на хора в една и съща област. Дерзай и успех!

    пс: ето някои сайтове за ресурси и вдъхновение

    http://www.parichnipatoci.com

    https://www.coursera.org

    http://learning.acm.org/about/b24x7_faq.cfm

    https://www.predpriemach.com

    http://www.4shared.com
  2. Аватара на benitabeni
    Хей Здравейте
    Радвам се че писа и че сте добре наистина много неприятно е това с работата и нормално да се сдухваш, НО приеми го като предизвикателство след което нещата ще се наредят в най-добрата за теб посока. А когато ти идва в повече негативното знай, че един ден когато имате деца (ако искате разбира се) те ще имат възможността да живеят в нормална среда! А това е много важно, повярвай ми.
    (Относно остарялото образование в СУ - там две мнения няма. Няма начи да не си се срещала с "великия" Иван Димитров (Обща и възрастова психология и някъв там в катедрата), който ни караше да учим изследвания, котито са правени още преди майка ми да се роди и вече не са актуални на база сегашините процеси в обществото...)
    Единсвеното, което ми хрумва без да съм стъпвала на ОЗ тудов пазар -защо не пробваш някакъв вид членства (memberships) в местни организации?
    Хайде късмет
  3. Аватара на sipirumi
    Изках да те окуража, нямам реални съвети за австралийския пазар на труда. Може би да разгледаш годишните репорти за вашия щат за професии/заетост/заплащане и оттам да се ориентираш накъде.
    Преминах през същите главоблъсканици в САЩ и работех в хотел на рецепцията отначалото за да натрупам местен опит, макар и не по специалността. Като го направих това за около 7-8 месеца започнах да си търся работа в социалната/психология сфера (социален работник от СУ съм и аз, оооо Иван Димитров!!!), но за позиции които не изискват висше. Така се озовах с две работи в един момент - едната беше само след средно образование постоянна, а другата на повикване почасово с бакалавърска степен, която ми признаха макар и да не я бях приравнявала тук още, защото шефа беше англичанин и му стана мило че и аз съм от Европа. После с този опит, и приравнени дипломи започнах да си работя по специалността, и после изкарах Пхд тук. Така че ако има пазар за специалността ти там, си струва да надградиш но не само сертификат, а нещо което ще ти даде степен - обикновено те включват интърншипс, които са неплатени, но пък голям шанс да те забележи работодател и да те остави на платена работа след това.
    Друга идея - учителка? не знам какви са стандартите там, но в САЩ мога да преподавам или замествам в училище ако имам Магистратура по нещо си, не е задължително да е педагогическо образование. Може би си струва да провериш в местните организации. Детска учителка също е вариант ако ти се занимава с деца.

    Успех! И само напред! Разборам стреса, знаем го първа ръка (мъжът ми също работи година за лендскейпинг), но минава, и наистина много се научава за себе си, за връзката ви, сполотява ви и ви дава друго усещане за живота.
  4. Аватара на Gianni
    Важното е не да спечелиш битката, а войната!
    Обновени 20-04-16 на 13:09 от [ARG:5 UNDEFINED]
  5. Аватара на NikiG
    Страхотно! Всичко се развива нормално Не леко, но в никакъв случай отчайващо. Една малка идейка: мислила ли да си смениш името - съкрати първото и сложи английско звучаща фамилия, особено ако е по-засукана и трудно произносима (но по-важно е името).
    http://www.bdm.vic.gov.au/home/chang...nge+your+name/
    Ако не ти се сменя, може да почнеш да го ползваш навсякъде preferred name - в резюмето, по сайтове и т.н. Колкото и да е странно, ще ти се вдигнат шансовете незабележимо, но осезаемо.
  6. Аватара на Kaliuka
    Благодаря на всички за коментарите, разбирането и съветите! Прочетох ценни идеи и опит, които заслужават сериозно обмисляне!

    Усмивки,
    Кали
  7. Аватара на permutation
    На жена ми българската специалност е по-неконвертируема и от твоята - всъщност твоята е конвертируема, но явно пазара е наситен. Тя си хареса ново направление и записа един онлайн курс към американски университет. След завършването си намери доброволска позиция, и чак след няколко месеца и предложиха работа.

    Една позната Украинка с твоята специалност реши да запише TAFE за 1 г. и може би чак 6 месеца след завършването успя да пробие.
  8. Аватара на Kaliuka
    Цитат Написано от permutation
    На жена ми българската специалност е по-неконвертируема и от твоята - всъщност твоята е конвертируема, но явно пазара е наситен. Тя си хареса ново направление и записа един онлайн курс към американски университет. След завършването си намери доброволска позиция, и чак след няколко месеца и предложиха работа.

    Една позната Украинка с твоята специалност реши да запише TAFE за 1 г. и може би чак 6 месеца след завършването успя да пробие.
    Това звучи обнадеждаващо! Ще изчакам още и някой друг месец тогава:–)))
Оставете коментар Оставете коментар

Trackbacks