Покажи RSS Feed

Kaliuka

Първите 2 месеца от новия живот

Рейтинг: 5 гласували, средна оценка 5.00.
След 2 навършени месеца в Австралия се престрашавам да напиша първия си блог пост. :-)


С моя приятел пристигнахме в Мелбърн точно на Коледа, миналата година. Благодарение на гостоприемството на наши приятели първите 3 седмици от престоя си бяхме туристи и Слава Богу! Освен че градът беше притихнал и заспал до средата на януари, ако стресът, който ни се стовари впоследстие ни се беше стоварил от самото начало, сигурно щяхме да пропуснем голяма част от удоволствието да живеем град като Мелбърн.


Първите впечтления – любов от пръв поглед! Невероятен град – космполитен, цветен, зелен, артистичен, изненадващ, усмихващ, мултикултурен до главозамайване... Тук има за всеки по нещо – култура, спорт, възможност за разходки, плажен живот, речен живот, хипсътрски живот, семеен живот. Наименувай го – има го! С абсолютна убеденост мога да кажа, че Мелбърн е най-живия, най-вълнуващия, най-интересния град, в който някога съм била. Истински, органично израстнал, исторически напластен – стига да имаш сетивата да го видиш. В този смисъл аз съм изключително благодарна, че имахме сетивата, времето и възможността да го видим, защото в момента, в който потънеш в бита, в търсенето на работа, в установяването, градът се смалява до точката на твоя живот... а тя може да не е най-добрата в момента.


След 3 прекрасни седмици на откриване и завладяване на Мелбърн се отправихме към Канбера, където трябваше да живеем 2 години според условията на спонсорството ни от щат. Какъв контраст, какъв шок! Не че Канбера не е красив град, не ме разбирайте погрешно, но... в сравнение с Мелбърн, о, Господи... Зелени, много зелени и спокойни квартали, скучен център с вид на малък провинициален български град от 60-те, красиво езеро, прекрасна парламентарна сграда, още по-прекрасни музеи и галерии. Но! Голямото но за нас беше това, че в следствие на политиката на сегашното правителство Канбера е в рецесия, голяма рецесия! Това е град, в който има само 2 неща – държавна администрация и студенти (не знам точния брой на университетите, но май преброих 6). Всичко останало съществува, за да поддържа и обслужва тези 2 неща. 16000 служители от държавната администрация са съкртени миналата година, а тази година съкращенията ще продължават. Това прави пазара на труда, много, ама много малък.


Срещнахме се с една дама на позиция Settlement officer, която ни даде полезна информация за Канбера. Най-полезното в тази информация беше, че потвърди това, което вече бяхме чули и видяли – градът е в рецесия. Каза ни в прав текст: “Дайте разумен шанс на Канбера и ако не си намерите работа за няколко месеца отидете там, където е работата”. Хубав съвет, който ние приехме буквално точно една седмица след пристигането ни в Канбера взехме рейса обратно към Мелбърн. Освен че градът не ни допадна кой знае колко, се изправихме на нокти от мислъта да копаем няколко месеца, да не се случи нищо и след товада се връщаме в Мелбърн и да започваме всичко отначало. Нямаше да издържим финансово, а кой знае – може би и емоционално. Дамата ще ни се обади всеки момент да ни попита как върви установяването ни в Канбера, но ние ще я изпреварим като й изпратим писмо с молба да ни освободиот къмитмънта ни. Предприехме тази крачка след много четене по форуми и подсигуряване с информация, че неспазването на спонсорството не води до отказ от гражданство.
Връщайки се в Мелбърн животът ни подхвана на 1000 оборота. Трябваше да си намерим жилище, кола и работа едновременно :-) Въпреки че бяхме много добре запознати с мащабите на Мелбърн, когато тръгнеш да търсиш кола (особено като нас с лимитиран бюджет), разбираш колко е огромен този град! Всяко ходене на оглед ни костваше мин. 5 часа и след 3-4 неуспешни огледа имахме усещане за тотална неефективност. Е, накрая взехме една кола, което ни позволи да започнем търсенето на жилище. Обединихме сили с едни наш приятел в търсене на шерната къща, като комбинирахме изискванията си се озовохме в източните квартали, които са едни от най-добрите квартали в града. Всичко хубаво, но ние търсим в хубави кватали, нисък наем, а насреща предлагаме 2-ма безработни (аз и приятеля ми) и един работещ на непълен ден... :-) След около 2 седмици ходене по огледи ни одобриха за една къща, като единствената причина беше, че я дават само за 4 месеца. :-) Решихме, че си струва цялата хамалогия по преместването, за да наберем референции от агенция и да си вдигнем шанса за следващия път. Благодарение на мебелите изхвърлени на улицата и щедростта на няколко българи се обзаведохме бързо и добре с всичко необходимо, че и отгоре! :-) Да живее потреблението и изхвърлянето на годни вещи! Много се забавлявахме с откриването на съкровища по улиците:-) Чувствах се като Пипи и си играех на нещотърсач :-)


И тук дойде интересното – свързването на тока и интернета. Едно от най-неприятните и изнервящи преживявания тук засега. Вследствие на един объркан номер от мен седяхме 2 дни без ток (романтика :-), а вследствие на алчността и тъпотитята на интернет доставчика стояхме една седмица без нет. Най-накрая почувствах национална гордост от България и нейния бърз и евтин нет. България е интернет рай, да знаете! Тук той е бавен (по нашите критерии) и скъп. Монополистът Телстра те принуждава да си плащаш като поп 30 долара за телефонна линия, която не ползваш, а доставчиците предлагат масово ограничен интернет (50, 100, 200, 500 ГБ) вървящ по допотопни ADSL линии.


Работата...Още нищо не мога да кажа за работата, тъй като такава нямам. От един месец търся активно като се пробвам на няколко фронта – професията ми (човешки ресурси), административни позиции и работа в магазин. Резултатът до момента е едно интервю, което ми остави горчив вкус, защото май беше за фалшива позиция. Агенцията се опиваше да си пробута курсчетата... :-( Много хора казват, че е много, ама много трудно да си намериш нормална първа работа (извън чистенето и разнасянето на вестници), но аз продължавам с поглед взярн в светлото бъдеще! :-) Приятелят ми, който е худножник и керамик кандидаства, заедно с един друг българин, склуптор и прекрасен човек, за един проект за публично изкуство и вече бяха одобрени за втори етап на конкурса! Стискайте палци да го спечелят!!! Това ще бъде най-добрият и летящ старт за нас! Междувременно взе една поръчка за керамика (йей!) и изкарва малко пари с емигрантска работа.


Но дори и такава работа не се намира лесно... И тук идва второто ми, след интернета, разочарование от Австралия. Бизнесът с образование е минал всякакви граници...на нормалност, на морал, на смисъл... За всичко, ама всичко се искат местни сертификати, тикети и какви ли не простотии. Например, за да станеш бояджия трябва да минеш 72 седмици курс и да платиш 11 000 долара. WTF??? За всички, включително и за местните, е ясно, чевсичко това е следствие на продажбата на мечтата “Австралия” на богатите азиатци и бедните жители на страните от 2-рия и 3-тия свят, таещи надежда за по-добър живот...


Конкуренцията на пазара на труда е огромна! Тук ИТмениджър ти разнася вестниците и ти пренася мебелите, счетоводители и журналисти ти чистят къщите, а самолетният инженер ти събира пари за благотворителност по улиците... Но какво да се прави? Никой не обещава лесно начало. Проблем имат хората, които не престават да повтарят “Аз в България бях някой”... Е, тук трябва да бъдеш някой друг... Поне в началото.


Равносметката: притиснати сме от нашите си битови трудности, стресове и т.н., но средата, средата е толкова по-добра от средата в България!!! Естетиката, добрината и усмивките на хората, нормалността на отношенията и потенциала... Потенциала за по-добър живот е това, което прави Австралия толкова добро място за живеене!




Поздрави,
Кали




П.С. Приемам добронамерени съвети за намиране на работа ;-)

Обновени 03-03-15 на 22:32 от [ARG:5 UNDEFINED] (сложих интервали където трябва)

Ключови думи: Няма Редактирай ключовите думи
Категории
Без категория

Коментара

  1. Аватара на Kaliuka
    Извинявам се за слятите думи, но това се получи от някакъв бъг при копи-пейста :-(
  2. Аватара на NikiG
    Кали, честито! Хубаво е от първа ръка да се види как изглежда в момента миграцията към Австралия - аз имах предположения, че положението вече не е розово по обръщането на миграционния поток между Нова Зеландия и Австралия (от 50К души нетно заминали за ОЗ през 2012, сега са вече около 0та - колкото заминават, толкова се и връщат). На приятеля ти браво, че и на твоята упоритост! За интернета - ще свикнеш. Аз се радвам на ДСЛ-а: в БГ също имах ДСЛ с БТК и бях много доволен - е не е фибер или ЛАН, но за условията е приличен. Аз плащам АУД 75 за безлимитен 25mbps VDSL. И съм щастлив. Съвет - оглеждайте се за жилище, защото 4те месеца ще свършат много бързо. И дано намериш нещо постоянно, но дори и временно би било добре.

    Оправих ти и интервалите
  3. Аватара на permutation
    Кали, ако искаш да си запазиш специалността има 2 пътя - през TAFE (айде да не е университет) или volunteer-ство. И за двете ще ти отнеме около година, за да може да излезеш сама на пазара. Това е стандартния път, но ако си достатъчно находчива по пътя, ще можеш сигурно да намериш нещо платено и за по-кратък период.
    Успех на мъж ти за летящ старт - ще вие е нужен!

    Ники, то и аз съм на сходен с твоя абонамент, но на разстояние от около 4,15 км до ексчейнджа, реално даунлоад-а ми е до 4 мбита максимум.
  4. Аватара на venziap
    Поздравления за решението да напуснете Канбера толкова бързо!
    В момента съм в настроение да съм безразсъдно краен и ще кажа следното хората, които смятат да устройват там : Канбера е най-голямото град / село - недоразумение, което съм посещавал в Австралия! Силно препоръчвам да се избягва като дестинация! На кратко: обществен траспорт, цени на стоки и услуги, outdoor activities - нула точки от ... скалата няма значение .


    Пожелавам ви успех и бързо намиране на работа в Мелбърн!
  5. Аватара на MyCTaKaP
    Ние като бяхме в Канбера също ни напомни на център на български град от близкото минало. Като цяло ни беше интересно, но бързо дойде и желанието ни да си ходим Много ме впечатли как са наляли цялата пътна инфраструктура и в следващите 20 години (или ня помня колко точно казваха на обиколката в парламента като готова база за бъдещо развитие) остава само да строят сгради.

    Ще стискаме палци и ще се радваме да се похвалите с нова квартира и работа скоро. Мечтателството и инвестицията в добро настроение си заслужават от всякъде
  6. Аватара на Gianni
    Цитат Написано от Kaliuka Виж мнението
    ...защото в момента, в който потънеш в бита, в търсенето на работа, в установяването, градът се смалява до точката на твоя живот... а тя може да не е най-добрата в момента.
    Тази констатация много ми хареса, защото е самата "гола истина" за нещата към настоящия момент, без значение в коя точка на света си. Радва ме факта, че я прави един млад човек, защото доказва по този начин, че не е необходимо да доживееш до 100 години и да говориш мъдрости за преживяното. Същевременно е тъжно от друга страна, че същия този млад човек е достигнал много рано до житейските истини, а това води до стрес по принцип.

    Цитат Написано от Kaliuka Виж мнението
    Благодарение на мебелите изхвърлени на улицата и щедростта на няколко българи се обзаведохме бързо и добре с всичко необходимо, че и отгоре! :-) Да живее потреблението и изхвърлянето на годни вещи! Много се забавлявахме с откриването на съкровища по улиците:-) Чувствах се като Пипи и си играех на нещотърсач :-)
    Това с "уличното обзавеждане" ме изненада, мислех си до сега, че е възможно да се види само в Европа. Сега като си припомня първите емигрантски години - търсене на квартира, обзавеждане и всичко свързано с битовите неуредици... Веднага неволно се видях, как и аз бях в ролята на нещотърсач... по едно време всичко ценно и все още използваемо, което виждах изxвърлено ме привличаше, като магнит към себе си. Колко пъти съм си мислил "Абе тези ненормалници толкова ли са богати, та да изxвърлят подобни работи?"
    После с времето човек си стъпва на краката и започва да търси удобства, купува си нови мебели и прочее на изплащане и т.н. Дори сега си спомням, как един ден си напълних къщата с гадни хлебарки и не от какво да е, ами от един стар кожен диван, който намерих за много удобен.
    В крайна сметка със събирането на разни стари боклуци взехме, че отворихме очите на местните канапи и хората от това си направиха бизнес - събират, къде що видят и го продават на емигрантите. Трудно е вече да видиш каквито и да са използваеми вещи свободно да се търкалят по тротоарите.
Оставете коментар Оставете коментар

Trackbacks