След 2 навършени месеца в Австралия се престрашавам да напиша първия си блог пост. :-)


С моя приятел пристигнахме в Мелбърн точно на Коледа, миналата година. Благодарение на гостоприемството на наши приятели първите 3 седмици от престоя си бяхме туристи и Слава Богу! Освен че градът беше притихнал и заспал до средата на януари, ако стресът, който ни се стовари впоследстие ни се беше стоварил от самото начало, сигурно щяхме да пропуснем голяма част от удоволствието да живеем град като Мелбърн.


Първите впечтления – любов от пръв поглед! Невероятен град – космполитен, цветен, зелен, артистичен, изненадващ, усмихващ, мултикултурен до главозамайване... Тук има за всеки по нещо – култура, спорт, възможност за разходки, плажен живот, речен живот, хипсътрски живот, семеен живот. Наименувай го – има го! С абсолютна убеденост мога да кажа, че Мелбърн е най-живия, най-вълнуващия, най-интересния град, в който някога съм била. Истински, органично израстнал, исторически напластен – стига да имаш сетивата да го видиш. В този смисъл аз съм изключително благодарна, че имахме сетивата, времето и възможността да го видим, защото в момента, в който потънеш в бита, в търсенето на работа, в установяването, градът се смалява до точката на твоя живот... а тя може да не е най-добрата в момента.


След 3 прекрасни седмици на откриване и завладяване на Мелбърн се отправихме към Канбера, където трябваше да живеем 2 години според условията на спонсорството ни от щат. Какъв контраст, какъв шок! Не че Канбера не е красив град, не ме разбирайте погрешно, но... в сравнение с Мелбърн, о, Господи... Зелени, много зелени и спокойни квартали, скучен център с вид на малък провинициален български град от 60-те, красиво езеро, прекрасна парламентарна сграда, още по-прекрасни музеи и галерии. Но! Голямото но за нас беше това, че в следствие на политиката на сегашното правителство Канбера е в рецесия, голяма рецесия! Това е град, в който има само 2 неща – държавна администрация и студенти (не знам точния брой на университетите, но май преброих 6). Всичко останало съществува, за да поддържа и обслужва тези 2 неща. 16000 служители от държавната администрация са съкртени миналата година, а тази година съкращенията ще продължават. Това прави пазара на труда, много, ама много малък.


Срещнахме се с една дама на позиция Settlement officer, която ни даде полезна информация за Канбера. Най-полезното в тази информация беше, че потвърди това, което вече бяхме чули и видяли – градът е в рецесия. Каза ни в прав текст: “Дайте разумен шанс на Канбера и ако не си намерите работа за няколко месеца отидете там, където е работата”. Хубав съвет, който ние приехме буквално точно една седмица след пристигането ни в Канбера взехме рейса обратно към Мелбърн. Освен че градът не ни допадна кой знае колко, се изправихме на нокти от мислъта да копаем няколко месеца, да не се случи нищо и след товада се връщаме в Мелбърн и да започваме всичко отначало. Нямаше да издържим финансово, а кой знае – може би и емоционално. Дамата ще ни се обади всеки момент да ни попита как върви установяването ни в Канбера, но ние ще я изпреварим като й изпратим писмо с молба да ни освободиот къмитмънта ни. Предприехме тази крачка след много четене по форуми и подсигуряване с информация, че неспазването на спонсорството не води до отказ от гражданство.
Връщайки се в Мелбърн животът ни подхвана на 1000 оборота. Трябваше да си намерим жилище, кола и работа едновременно :-) Въпреки че бяхме много добре запознати с мащабите на Мелбърн, когато тръгнеш да търсиш кола (особено като нас с лимитиран бюджет), разбираш колко е огромен този град! Всяко ходене на оглед ни костваше мин. 5 часа и след 3-4 неуспешни огледа имахме усещане за тотална неефективност. Е, накрая взехме една кола, което ни позволи да започнем търсенето на жилище. Обединихме сили с едни наш приятел в търсене на шерната къща, като комбинирахме изискванията си се озовохме в източните квартали, които са едни от най-добрите квартали в града. Всичко хубаво, но ние търсим в хубави кватали, нисък наем, а насреща предлагаме 2-ма безработни (аз и приятеля ми) и един работещ на непълен ден... :-) След около 2 седмици ходене по огледи ни одобриха за една къща, като единствената причина беше, че я дават само за 4 месеца. :-) Решихме, че си струва цялата хамалогия по преместването, за да наберем референции от агенция и да си вдигнем шанса за следващия път. Благодарение на мебелите изхвърлени на улицата и щедростта на няколко българи се обзаведохме бързо и добре с всичко необходимо, че и отгоре! :-) Да живее потреблението и изхвърлянето на годни вещи! Много се забавлявахме с откриването на съкровища по улиците:-) Чувствах се като Пипи и си играех на нещотърсач :-)


И тук дойде интересното – свързването на тока и интернета. Едно от най-неприятните и изнервящи преживявания тук засега. Вследствие на един объркан номер от мен седяхме 2 дни без ток (романтика :-), а вследствие на алчността и тъпотитята на интернет доставчика стояхме една седмица без нет. Най-накрая почувствах национална гордост от България и нейния бърз и евтин нет. България е интернет рай, да знаете! Тук той е бавен (по нашите критерии) и скъп. Монополистът Телстра те принуждава да си плащаш като поп 30 долара за телефонна линия, която не ползваш, а доставчиците предлагат масово ограничен интернет (50, 100, 200, 500 ГБ) вървящ по допотопни ADSL линии.


Работата...Още нищо не мога да кажа за работата, тъй като такава нямам. От един месец търся активно като се пробвам на няколко фронта – професията ми (човешки ресурси), административни позиции и работа в магазин. Резултатът до момента е едно интервю, което ми остави горчив вкус, защото май беше за фалшива позиция. Агенцията се опиваше да си пробута курсчетата... :-( Много хора казват, че е много, ама много трудно да си намериш нормална първа работа (извън чистенето и разнасянето на вестници), но аз продължавам с поглед взярн в светлото бъдеще! :-) Приятелят ми, който е худножник и керамик кандидаства, заедно с един друг българин, склуптор и прекрасен човек, за един проект за публично изкуство и вече бяха одобрени за втори етап на конкурса! Стискайте палци да го спечелят!!! Това ще бъде най-добрият и летящ старт за нас! Междувременно взе една поръчка за керамика (йей!) и изкарва малко пари с емигрантска работа.


Но дори и такава работа не се намира лесно... И тук идва второто ми, след интернета, разочарование от Австралия. Бизнесът с образование е минал всякакви граници...на нормалност, на морал, на смисъл... За всичко, ама всичко се искат местни сертификати, тикети и какви ли не простотии. Например, за да станеш бояджия трябва да минеш 72 седмици курс и да платиш 11 000 долара. WTF??? За всички, включително и за местните, е ясно, чевсичко това е следствие на продажбата на мечтата “Австралия” на богатите азиатци и бедните жители на страните от 2-рия и 3-тия свят, таещи надежда за по-добър живот...


Конкуренцията на пазара на труда е огромна! Тук ИТмениджър ти разнася вестниците и ти пренася мебелите, счетоводители и журналисти ти чистят къщите, а самолетният инженер ти събира пари за благотворителност по улиците... Но какво да се прави? Никой не обещава лесно начало. Проблем имат хората, които не престават да повтарят “Аз в България бях някой”... Е, тук трябва да бъдеш някой друг... Поне в началото.


Равносметката: притиснати сме от нашите си битови трудности, стресове и т.н., но средата, средата е толкова по-добра от средата в България!!! Естетиката, добрината и усмивките на хората, нормалността на отношенията и потенциала... Потенциала за по-добър живот е това, което прави Австралия толкова добро място за живеене!




Поздрави,
Кали




П.С. Приемам добронамерени съвети за намиране на работа ;-)