Покажи RSS Feed

Одисея на Емигранта: от България към Нова Зеландия

На работния фронт нещо ново

Гласувай за статията
Още малко интересни работи свързани с работата. В университета мина един административен преглед, чиято цел беше да реорганизира всички работници: академичния състав и обслужващия персонал (към който се причислявам и аз). Като цяло идеята беше да се направят съкращения, защото както във всяка себеуважаваща се социална държава, веднъж нает е трудно да те съкратят - особено ако нямаш дисциплинарни проблеми (дори и за некомпетентност е трудно да те уволнят). Та през няколко години, разбирай 5-6 се правят едни такива прегледи и се променя цялата организационна структура. Закриват се отдели, откриват се нови, съкращава се щат, а се откриват нови работни места. Като цяло обслужващата реорганизация при нас основно се концентрира върху централизиране на информационните технологии и премахването им от факултетите. С две думи - всичките ИТ работни места във факултетите се закриват, а при нас (като Централни ИТ отдел) се откриват нови. Естествено закритите са повече от откритите, а новооткритите се обявяват публично - тоест външни хора могат да кандидатстват също за тях. Така загубилите си работата нямат никаква гаранция дали ще могат да работят повече в университета. В резултат на съкращенията и разместванията, духът и производителността на много хора паднаха. Също много започнаха да се оглеждат за нова работа. В стария ми отдел един човек се пенсионира, а в кратък срок други 3 доброволно напуснаха да работят в други фирми. Интересно, че всички бяха "руснаци": украинец, руснак и белорускиня (моята любима Ирина).


В края ня август ей така отникъде ми писа една рекрутърка, работеща за САП, която ме намерила в ЛинкедИн - професионалния сайт. Аз не съм много активен там, но винаги през някой друг месец получавам предложение за работа, което до този момент отхвърлях. Но видиш ли, на тази Ан й отговорих. Предложението беше много интересно, а аз съм с много добри впечатления от САП като работодател, защото работих повече от година за САП Лабс България през 2008-9. Дадох координати и още същата вечер се обади "бъдещият" ми мениджър, в чийто екип беше новото работно място. Поговорихме си двадесетина минути и се разбрахме да се видим той като се прибере от отпуска след две седмици. Седмиците си минаха и Ан пак ми писа да уговорим среща, един вторник в 3 следобед. Аз си взех целия ден почивен от университета, за да може да се понаконтя, но да не ходя така на работа. Отделно всички в университета знаеха, че ходя по огледи на къщи (виж предишната статия) и не събудих никакво подозрение.


В уречения ден и час се появих в САП на интервю. На такова интервю не бях ходил никога. Позицията е за автоматизирано тестване на софтуер. Повече от час интервюто беше с мениджъра плюс архитекта, Марко, програмист от Сърбия. Беше пълно с технически въпроси, караха ме да пиша код и мисля се справих прилично. Втората част беше с мениджърката по качество, Труд (Trude, явно от Гертруд), американка от Тексас. Тя като разбра че съм живял в САЩ, започна да говори за САЩ и положението на работниците там и т.н. И аз нали съм приказлив влязох охотно в разговора като естествено гледах да съм максимално политически коректен и напипах правилната жила. В последсвие се присъедини и мениджъра отново и тримата ми показваха естеството на работа и задаваха въпроси. Казаха, че ще ми се обадят следващата седмица и аз си тръгнах доволен след повече от 2.5 ч интервю.


Ан ми се обади следващата седмица да ми каже, че са ме харесали и искат да ми направят оферта. Пита ме за текущото заплащане и придобивки в университета. И два дни след това ми се обади с неофициална оферта. Междувременно в едно градче в Нова Зеландия от 20 хил души, Мастертън, се появи обява за Системен ИТ инженер, която много ми допадна. Бях решил, че искам да се местя там и ако успея да намеря работа, която да ме удовлетворява, дори с $10-15К на година по-малко от настоящата ми в университета, ще замина. Къщи има много и са на "смешната" цена от $150-200К, което при една заплата от примерно $60К би било идеално. В градчето има всички удобства и магазини от националните вериги супермаркети, банки и всякакви други услуги. Естествено те искат някой местен с право на работа. Захванах се да им пиша дълго писмо защо аз, който не съм чак толкова хардуерист ставам за тази работа и защо съм толкова мотивиран да се преместя в Мастертън и то точно при тях. Изпратих и зачаках. Уикенд. Оферта от САП, която е чудесна, ама пуста алчност вика да се пробва за повече. Има бонусна компонента, която не е сигурна, а е много голяма част от пакета - примерно 17%. Аз им писах обратно, че искам да се намали бонусната компонента за сметка на базисната заплата, а тя да се вдигне още малко. С нахалство към прогрес дето се вика. Обясних, че в университета имам допълнителни часове и заплащане, работният ден е 7.5, а не 8 ч, имам 25 дни платен отпуск и 15 бонични, а не 20 и 12, които САП предлага. Та не ми стигат парите точката на безразличие, заради която да направя смяната. Ан ми звънна следващия ден и имахме един дълъг разговор. Тя ме убеди, че в отдела ми в САП от 20тина човека има само 6 с по-голяма заплата и че не могат да ми дадат повече, защото не отговарям на едно от изискванията - не програмирам на C++ или С#. След като ме увериха, че след година ще ме разгледат как се справям и ще може да ми се увеличи заплатата в съответствие с приноса към екипа, кандисах да приема.


Следващия ден беше търга за къщето, описано и спечелено в предишната статия. Два часа след това получавам емайл от Мастертън колко голямо и хубаво впечатление им е направило писмото и как аз изглеждам най-добрия човек за тази работа. Искат да се видим за интервю в Мастертън или Уелингтън като биха ми платили разноските за самолет. Отговорих, че предвид току-що купената къща и приетата оферта от САП ми се налага да оттегля кандидатурата си, но ще запазя идеята за Мастертън в бъдеще и ще им се обадя да се запознаем, когато съм в района. Получих интересен отговор: радват се за мен и за това, че с времето ще си повишавам способностите и ще ставам все по-ценен за тях (?!) Видиш ли, все едно че ние вече сме те вписали в екипа тук и само чакаме да щракнеш с пръсти и идваш. Наистина мисля като ходя на гости на МусТАКар да им се обадя - защо да не държа още една възможност на къса каишка. Кой знае накъде ще ме завее вятъра след време. Моят вятър е малко като на Мери Попинз - вее накъдето си иска и ме влачи с него както вече сте забелязали.


Подадох си уведомлението за напускане в университета по емайл и почвам в САП на 27 октомври. Заминах на екскурзия до Мелбърн и после до Сантияго, Чили. Знам вече, че всички в университета знаят за напускането ми, въпреки че не е обявено публично. Голям шок е за тях, защото освен професионални, имам и много лични качества, които се ценят в Нова Зеландия от работодателите и наистина ще остане рана, която ще отнеме време да заздравее. Но това не е мой проблем. Важното е бързо да навляза в САП и да стана полезен. С нова къща и нова работа, ваш лично
Ключови думи: писмо, работа, работодател Редактирай ключовите думи
Категории
Без категория

Коментара

  1. Аватара на vesita13
    Поздравления,бъди здрав!
  2. Аватара на Kaliuka
    Поздравления Ники! Забелязала съм, че много често големите промени в живота вървят по 3:-) Дали утре няма да ни изненадаш с нов пост? ;-)
  3. Аватара на venziap
    Браво , Ники! Успехи и занапред!
  4. Аватара на NikiG
    Кали, третото май ще е нова кола до края на другия месец - ще пиша там какво се случва. Отдавна не съм купувал и съм позабравил
  5. Аватара на blackbebo
    Ами то при това разположение на къщата май ще ти излезе по-изгодно да си вземеш кола вместо да се возиш на рейс по два пъти на ден. Това ако имаш безплтен паркинг на работа де.
  6. Аватара на MyCTaKaP
    Гледам и се уча

    Успя ли да вмъкнеш някоя специална клауза в договора?
  7. Аватара на NikiG
    Не можах нищо да променя, НО това, че си поисках повече и се аргументирах им дава да се разбере, че съм си сложил по-висока цена, отколкото те ми дават и за да ме задоволят и да ме държат задълго ще трябва при първа възможност да ми вдигнат заплатата. Аз ще направя всичко възможно да им се харесам и да им бъда полезен и след година ще им напомня

Trackbacks