Покажи RSS Feed

Дизайн, култура и още нещо

Статията за сервитьорката

Рейтинг: 30 гласували, средна оценка 5.00.
Здравейте приятели,

преди няколко дена бяхме с екипа ми на традиционната ни закуска в петък. Това е събитие, чрез което празнуваме успехите от седмицата и се опознаваме. Винаги го очакваме с нетърпение и дори ме стимулира да работя, защото "след няколко дена е закуската в петък".

Моят екип е интересен културен микс - унгарец, американец, индиец, фиджиец, местно киви и аз, българин. Всеки шантав по свой собствен начин. Аз, унгареца и индиеца сме по-шумни и комуникативни. Както бихме казали в България - използваме всеки един момент, за да живеем. Скачаме, викаме, пеем и като цяло се веселим, защото "веднъж се живее". Във въпросното заведение често инициираме весел разговор със сервитьорките и не се притесняваме да се веселим, било то и за тяхна сметка. Толкова весело спомени имам вече от това заведение, че чак ми става драго като се сетя. До онзи ден...

Име:	l_20091019121621.jpg
Прегледа:	759
Размер:	39.4 Килобайти
Начало на деня - резултат 0 точки.

Във въпросния ден бяхме само аз, кивито и фиджиеца. Както винаги очите им изтекоха, когато сервитьорката дойде да ни попита какво желаем. (Тук жените са всичко друго, но не и сексапилни, но тъй като те най-вероятно не са виждали други жени се опитвам да проявявам разбиране защо толкова се радват ) Та... трепнаха, развълнуваха се, светнаха. Казаха по едно изречение и започнаха да си викат един на друг "тихо, тихо". Аз пък добавих, че тихо или не ... тия момичета не пасат трева и сто процента знаят за какво си говорим. И тук започна да става интересното...

Те видяха, че на около 3-4 метра зад нас стои друга сервитьорка, която обядва и направо се смразиха. Аз неразбиращ попитах какво става, а те ме питаха дали знам какво е "сатъл" и започнаха да се забавляват питайки се един друг за въпросната дума. Но след като я изрекох на глас смръзнаха отново. "Абе тихо бе човек, не може да викаш така "сатъл" на глас. провери го в речника." Някой като ми каже да проверя дума в речника... все едно нищо не ми казва. В повечето случаи като питам 2-3 пъти и се разбира, че това не е най-лошата дума на света и я обясняват.

Subtle [sʌtl] означавало да не говориш на висок глас думи, които засягат трети лица, а те са на близо. Как да го преведа? Деликатен, тих, проницателен, тактичен.

Хе-хе, че защо да не говоря на глас за сервитьорките? Че са хубави, че са весели, че имат хубаво червило или днес са в страхотно настроение. Някои от екипа са ги питали дали биха се присъединили някой ден на закуска с нас. Общо взето използвали сме момента да им кажем добра дума, да създадем настроение или пък някоя шега, която да разчупи атмосферата. Никога не сме били груби, кисели, арогантни и не сме се държали като простаци. Да, ама не... кивито казва, че понякога се чувствал кофти да закусва с нас, защото той бил дошъл да яде, а ние (индиеца, аз и унгареца) често сме го карали в да потъва в земята, защото разговаряме със сервитьорката и имало потенциална възможност да ни изгонят от заведението завинаги!!! Фиджиецът го подкрепя.

В такъв момент ми остава само да се замисля "Къде сбърках?" и естествено да задам въпроса "Защо? Защото те идвали да ядат, а сервитьорките били тук, за да носят храната, а не да говорят с клиентите. Всичко останало е в повече.

Име:	l-2845.jpg
Прегледа:	800
Размер:	50.9 Килобайти


Честно да ви кажа замислих се и се опитах да ги разбера. Интелигентни хора са с логично мислене - трябва да има някаква истина, в това, което казват, защото го вярват.

Успях да го погледна под един различен ъгъл - клиента идва да яде, сервитьорката доставя меню, консултира за възможен избор и би трябвало да обясни какво има или няма в менюто или специфично блюдо, приема поръчки и се грижи за осъществяване на заплащането. Всичко останало не и влиза в служебните задължения. Например, ако искам да си правя шеги с нея, да танцува или да ми разказва вицове това теоретично би било бонус на заведението или да е включено в цената. Ок, така е, но не може това да е причината моите събеседници чак толкова да се разстройват поради тази причина.

Какво още? Уважение. Тя е работник, аз съм работник. Аз искам когато някой дойде на моята работа да не си прави гаргара с мене, следователно и тя иска същото. Някои хора обичат да се веселят, други не и това не трябва да им пречи да си изпълняват служебните задължения - ОК! Тази теория леко по леко придобива смисъл. Куриера носи пратка, пожарникаря гаси пожар, лекаря лекува, професорът обучава - с тях не съм чак толкова шеговит и отворен. Еле пък тия в НОИ или касиерите на енергото. Добре... чисто от професионална гледна точка сервитьора не е клоун и не е там, за да ме забавлява. Уважение! ОК!

Име:	The waitress.jpg
Прегледа:	759
Размер:	78.9 Килобайти
Добре дошла на новата си работа. Нова си и лесна за уволняване, за това слушай внимателно. Ти си сервитьорка и обслужваш клиентите. От теб се изисква да правиш 3 неща: 1. Вземи поръчката 2. Сервирай 3. Почисти масата. Препратка към играта.

Навлизам по-дълбоко в мислите си - сервитьорът си изпълнява служебните задължения, за да изкара едни малки пари (тук сервитьорите са най-ниско платената професия). Защо го правят? По пътя на логиката малко хора мечтаят да станат сервитьори и да направят кариера в ресторантьорството или кафетерията. Професионалистите се обучават с години и само хай-лайфа може да се наслади на обслужването им в съответните заведения на високо ниво. Но има толкова много заведения и толкова много сервитьори... Защо? Защо човек би станал сервитьор? Защото му трябват пари - всяка друга професия дава повече пари. Защото му харесва - възможно е, но е малко вероятно. Защото го мързи - може да го мързи на много по-хубави места и като цяло има толкова много професии за мързеливци, а сервирането е познато с тежко физическо и психическо натоварване. Защото използва тази възможност да постигне целите си и да върви напред... хмм, аз също съм минал през подобни професии и съм го направил със същата цел.

Ако приема, че наистина има хора, които са си поставили цели и ги следват, а им трябват пари да преживяват докато се квалифицират на подходящо ниво, то те какво биха работили? Професия, която лесно се започва, лесно се спира. Работа, за която няма високи изисквания и кой знае каква конкуренция. Работа като сервитьори, касиери, куриери, хамали, служители на бензиностанция, миячи на коли и т.н. И да, тук, както предполагам и в България, има много хора минали през тези професии по пътя си нагоре. Защото архитект не се става само с желание и аз съм убеден, че много мои приятели постигнали завидна професионална реализация са минали през въпросните професии и без това няма да е било възможно да извървят пътя напред. Защото повечето сериозни професии изискват качества и умения, за които се учи с години. И най-вече, защото през всичките тези години не е редно просто да чакаме или да умрем от глад.

Име:	9ebb2777-ed71-4b11-baed-76d2448f0364.jpg
Прегледа:	741
Размер:	8.4 Килобайти


Замислих се, че част от тези сервитьорки може би учат и се квалифицират за отговорни професии, че са избрали тази професия не само да имат доход, а да развият уменията си. Замислих се, че аз мога да им помогна да постигнат това. Да ги подкрепя. Дори само да покажа уважението си към тях и труда им. Дори само със спестяването на шегите си или излишните си коментари, или пък не.... В крайна сметка аз не съм възпитан тук и вярвам, че посещаването на заведение трябва да ме забавлява. Само хубавото кафе/храна не ми е достатъчно. Мога ли да направя тази жертва заради тях? Трябва ли? Сигурно има златна среда - трябва ми повече време да установя къде е.

Поздравявам всички вас минали през работния "ад", стискайки зъби, вярвайки, че вървят по правилния път. Ад, който ни е научил на основите - да боравим с пари, да комуникираме с клиенти, да угаждаме на шефове, да ходим на работа на време, да си вършим служебните задължения. Да уважаваме стотинката и лева. Ад, който ни е показал какво не искаме да работим!

Поздравявам всички вас, който работите професия, която не ви е присърце, за да вървите напред. Бъдете силни - няма всеки ден да е така!

Поздрави,
Христо

Обновени 23-12-14 на 13:19 от [ARG:5 UNDEFINED]

Ключови думи: Няма Редактирай ключовите думи
Категории
Без категория

Коментара

  1. Аватара на dunedanetz
    Тук съм склонен да се съглася с твоя приятел новозеландец. Да забавляват клиентите не е част от задълженията на сервитьорките, независимо дали в кварталното кафене или в гурме ресторант, където и да е по света. Може да ти се падне някоя по-разкрепостена, която да откликне на майтапите ти, но може и да не е такава. Общо взето, за мен това е наистина embarrassing and frustrating, всеки път като видиш сервитьорката да идва към масата да почваш да я майтапиш или заговаряш... Ако искаш да се забавляваш, освен да ядеш / пиеш кафе, със сигурност кафенето не е най-подходящото място за целта, или пък се забавлявай с хората, с които си дошъл в кафенето, а не с непознатата сервитьорка. Със сигурност не всички хора, работещи като сервитьорки са се захванали с това, за да си тренират social skills. Това са моите 5 стинки по темата
  2. Аватара на Йордан Славчев
    Интересна гледна точка ни показваш! Явно почваш да вникваш в навиците и мисленето на месните! В България почти никъде не съм попадал на обслужващ персонал, който да не се включи по някакъв начин в разговора провокиран от мен!
  3. Аватара на anita82
    Аз като бивша сервитьорка (за 3 месеца една лятна ваканция) мога да ти кажа че презирах хората които се държаха по подобен на описаният от теб начин. Те се правеха на интересни и по-висши от мен, а аз учех КСТ в Техническият, IQ-то ми вероятно беше с 50 единици над тяхното и работата специално в това кафене ми изкарваше повече пари отколкото майка ми изкарваше като юрист. Колежките ми бяха леко безмозъчни същества които нямаха против лек флирт/шегички с клиентите, но имай предвид че нещата (сервитьорките) не са винаги това което изглеждат

    Офф-топик: тук по гарите има постер с един таксиметров шофьор и текст от сорта: "He is just a cabbie but back in his home country he was a qualified blood technician. The people are not always what they look like, try to get to know them and you might be surprised"
  4. Аватара на Митю
    Интересна статия Мустакар. Аз също съм за хумора и човешките взаимоотношения. Ако исках да ми сервира робот, щях да отида на fast-food или да си го поръчам за вкъщи (май заведения с роботи сервитьори още няма :-)). Отиваме в заведение за да се забвляваме или да изкараме приятно, дори и когато се храним. Много често, обяди и вечери са повод за разговор и предразполагаща обстановка е много важна. Разбира се, не трябва да се държим просташки и да навлизаме в личното пространство на другият, освен ако той няма нищо против. Сервитьорката не е длъжна да ни забавлява, но ако е по общителна прави самата обстановка по приятна и приветлива. Иначе, някак си се губи човешкото и приятното. В края на сметка всички сме хора, а и много често е just a chat.

    Btw, нещо любопитно относно професията: в Сърбия примерно да си сервитьор е доста престижна професия. Както казват, не професия, а призвание. В най-елитните ресторанти и дискотеки/барове сервитьорите са само мъже. Изтупани, стегнати, добре изглеждащи и винаги учтиви и готови да ти услужат. Дамите са зад бара (това не ги прави неучтиви :-)). Рядко може да се видят сервитьорки. Нямам идея как са заплатени и как се позиционира професията в йерархията.

Trackbacks