Търсене на работа - очаквания и реалност

Покрай терзанията на permutation за търсенето на работа в ОЗ реших да опиша накратко какво се случи с половинката.
Аз пристигнах Октомври и си намерих работа още от БГ, той пристигна на края на Февруари и започна и той да търси работа от БГ. В БГ работеше като счетоводител с около 3г стаж, преди това е работел в интернет кафе, разбира от сглобяване и преинсталиране на компютри и счетоводство.

Докато беше в БГ очакванията и коментарите му бяха:
- "толкова обяви има за счетоводители, ти си намери работа от БГ, и аз ще намеря нещо" (аз си траех да не му чупя мъжкото самочувствие)
- кандидатстваше на обяви за Accountant и Senior Accountant. Около Януари започна да подава за Assistant Accountant и какво ли не (helpdesk, call centre, Coles и подобни супермаркети) след като получи първите 50-тина отказа

След като дойде продължи с helpdesk/call center обявите но лека полека започна да подава за всякакъв неквалифициран труд, car wash, kitchen hand, construction worker, barrista, cleaner и тн. Получи доста телефонни обаждания (нито едно за accountant) но оттам осъзна другите проблеми (по низходящ ред):

- лош английски (повечето такива позиции изискват работа с хора и постоянно говорене, някак си е нелогично да наемеш човек който срича вместо някой от другите ХХХ кандидати с native или поне доста по-добър английски)
- липса на опит като ХХХ (за каквото там е обявата) и липса на местни референции
- липса на местен сертификат (повечето неквалифицирани позиции не са баш неквалифицирани, изискват се 1-2 сертификата които се вадят за по няколко дена и струват между $100 и $500)

Междувременно изкара сертификат за hospitality (спонсориран от държавата), това не помогна на основните 2 проблема - липса на реален опит и лош английски.

Резултат:
След точно 3 месеца единственото което намери е kitchen hand в ски курорт на 380 км от Мелбърн, ниска часова ставка и трябва да си плати квартирата в курорта. Като се тегли чертата не остава много, но поне е начин за придобиване на опит и говорене с хора.

оф-топик: Личното ми мнение е че емиграцията като двойка/семейство може само да навреди на интеграцията и на двамата, лошото е че решението на проблема е твърде радикално :cool:

Коментари

Привет Анита,
ние с моя приятел вървим по твоя път. Също сме се упътили към Мелбърн и аз ще бъде основния апикант, заради професията и английския. Той не е с много добър английски също, но сега учи активно. Искам да те попитам като казваш, че мъжът ти е с лош английски, колко е успял да изкара на IELTS? Опитвам се да си представя какви предизвикателства можем да очакваме. :-) Аз съм на етап явяване на изпит (другата седмица), а после и изпращане на документите за оценка. Т.е. има време той да си подобри езика, но все пак е хубаво да знаем към какво да се стремим. Различното при него е, че е художник и би могъл да изкарва пари и без да работи за някого (теоретично поне), а освен това има и доста опит с боядисване, ремонти и височинна работа. По твоите наблюдения и опит би ли могъл с тези умения да си намери бързо работа?

Поздрави,
Калина

А с половинката защо решихте "от вратата - за краката" да си тъси работа, спомням си че съм чел твои въпроси за придобиване на някакви счетоводни сертификати в Австралия и т.н...?

Аз също съм програмист, макар че профила ми е широк и в някаква степен объркан, но смятам че единствено имам шансове за работа ако успея да се позиционирам с някакви по-нишови умения на пазара, иначе тълпите от прииждащи индийци ще ме хапнат за закуска.

И моите наблюдения са, че в този край нас света пазара на труда е различен от България. Тук търсят подготвени кадри със подобаващ опит и квалификация, които да започнат да изпълняват служебните си задължения веднага, докато в България ми е направило впечатление, че работодателите са по-склонни да обучават.

От друга страна тук ми е по-лесно да се подготвя да атакувам целта, защото критериите за наемане са по ясни - образование, сертификат, членство в организация и според мен най-важното - общи интереси. Работодателите не само искат да се убедят, че аз мога да върша това, от което те имат нужда, но също така, че имам интерес да работя при тях - че ще намеря предизвикателства, които ме вълнуват и вярвам, че са добро за моето кариерно развитие (т.е. аз знам за какво се боря и какви умения искам да развивам) и по този начин ще бъда мотивиран да изпълнявам служебните си задължения и да добавям стойност към бизнеса им.

Тук е малко различно, но аз вярвам, че ние бързо се учим и се приспособяваме към правилата на играта. Колкото и странно да звучи смятам, че в България съм се научил на един сравнително висок и пъстър стандарт на живот и самата мисъл, че тук не искам да изпадам по-ниско от това, което съм имал, ме дърпа напред и ме кара да търся възможности за надграждане :)

Очаквам с нетърпение да чуя развитието покрай теб и половинката ти, защото съм убеден, че това не е края :)

Kaliuka моят изкара 6 средно на ИЕЛТС, обаче говоренето и граматиката са му на доста по-долно от "работно" ниво. За вадене на пари като художник идея си нямам, за останалото "боядисване, ремонти и височинна работа" има 2 опции - вади си ABN (нещо като ЕТ) и си търси клиенти, или търси някой да го наеме като работник. Обаче без сертификати, white card и подобни бози едва ли ще стане. За подобни занаяти има система тип апрентис-учител и се учи в TAFE/практикува между 2 и 4 години, в зависимост какъв занаят искаш да хванеш.

permutation Варианта той да седи Х години и аз да го гледам докато си учи не ни беше в сметките :) Оригиналният план беше да се хване на работа (ако може свястна) и ако се налага да вади сертификати и да учи онлайн, парт-тайм или както дойде за да се сертифицира към CPA. Както се оказа за счетоводител е много учене и много конкуренция, така че вероятно ще си хареса нещо друго като пооправи малко английския и стъпи на местният работен пазар. Тук поне възможности има много, така или иначе ще се учи та може да смени кариерата с нещо друго което го влече.

MyCTaKaP 100% съм съгласна!

За съжаление опасенията ми се потвърждават... Икономически профилираните кадри които емигрират нямат никакъв шанс да си намерят работа в сектора си от самото начало. Трябва да започнеш работа в някой супермаркет, кафене и т.н. за да натрупаш местен опит, поне като обстановка, комуникация и общуване, аклиматизация... Човек трябва добре да си прецени сам за себе си склонен ли е да направи тази стъпка, поне за известно време да е в долните кръгове на обществото, ако правилно се изразих... Понеже някой, който в БГ е senior accountant или senior claims manager може и да не иска да бъхта кашони в склада на супермаркета 6 месеца, колкото да си вземе препоръка от местен работодател...

Аз мисля, че 6 месеца в супермаркет са малка цена, която човек може да плати за останалите 50 хубави години от живота си:-) В крайна сметка дори може да бъде забавно - зависи как погледнеш на този опит. И доста по-безболезнено също. Ако отидеш на същото ниво и не можеш да се справиш, защото не познаваш средата, културата, начина на работа, проядките в една фирма, това може да подейства доста фрустриращо. Разбира се, всеки си е индивидуален сървайвър, но аз лично не виждам нищо лошо в това да "попиеш" културата и езика в една работа с по-ниски изисквания, за да бъдеш далеч по-продаваем в един следващ момент.
Все пак минималната заплата за работа в супермаркет и подобна е 580 долара на седмица, които на всичко отгоре са необлагаеми, защото облагаемият минимум е 18 000 годишно. Т.е. спокойно можеш да изкарваш 2300 - 2500 долара с такава работа и да живееш нормално.
Не ангажирам никого с мнението си, но аз лично не бих се притеснявала от временен downgrade, защото знам, че в дългосрочен план ще си струва! :-)

Аз лично не съм съгласна че проблемът е в икономическите специалности - съседът ми е бил счетоводител в Индия, като е дошъл тук е започнал да работи на гише в банка. Мисля че и досега си работи в банката но на по-висока позиция. Така че не необходимо да работиш в супермаркет/строеж, а просто да си малко по-flexible откъм неща които можеш да работиш и в които образованието ти ще ти е бонус. Обаче ако даже не можеш да говориш/пишеш на прилично ниво на местният език пък очакваш да те наемат на Senior позиция...еми няма как да стане :)

Понеже някой, който в БГ е senior accountant или senior claims manager може и да не иска да бъхта кашони в склада на супермаркета 6 месеца, колкото да си вземе препоръка от местен работодател...
Да ти кажа честно, не ми виждам как стаж в супермаркет би ти помогнал при намирането на работа като счетоводител например. Според мен работодателите, които търсят счетоводител, искат хора с местен опит като счетоводители, а не като общи работници в супермаркети. В действителност в супермаркета можеш да видиш как се работи в "австралийска" среда, да общуваш с местни и пр., но не мисля, че ще станеш по-привлекателен за работодателите, търсещи квалифициран труд. От тази гледна точка не мисля, че ще спечелиш нещо (освен пари, разбира се), ако работиш ниско квалифициран труд в супермаркет. Това, естествено, е само мое мнение...

Така са ми казвали хора с лични наблюдения, поне за Нова Зеландия, но според мен същото важи и за Австралия. Като имаш препоръка от местен работодател, било то и от супермаркет, вече като почнеш да кандидатстваш за позиции по-близки до твоя реален работен опит в БГ, работодателите виждайки, че имаш опит и на местно ниво, било то и в супермаркет, са по-склонни да ти гласуват доверие и да те викнат поне на интервю. Работният ти опит може да е от България, но поне имаш и местен работен опит, дори и в друга сфера.

Споделям съмненията на venziap.