Здравейте приятели,
днес бях неволен участник в интересна случка - счупи се автобуса.
Причината да реша да ви споделя е по-скоро допълнение към предишната ми статия - колко е различно тук, а не морална поука. За това ще го разиграя като криминална игра. Разказвам случка и после задавам въпрос.
Днес шофьорът на автобуса забеляза нередност на една от спирките. Слезна и огледа. Вдигна радиостанцията и сигнализира. Никой от пътниците не беше притеснен и никой не приказваше - за тях беше важно да осигурят тишина, за да чуят какво ще каже водача и да преценят как да продължат по пътя си. Той от своя страна правеше всичко, за да не им губи времето - не след дълго се обърна към пътниците и каза:
- Съжалявам, но автобусът е повреден и не може да продължи. Моля хванете следващия удобен за вас транспорт.
В този момент хората мълчаливо и спокойно се изнизаха. Някои останаха на спирката, други прецениха, че ще се приберат пеша. Нито дума. Шофьорът си взе якето и чантата, заключи автобуса и се нареди да чака с нас.
Изчакахме следващия автобус, шофьорът на счупения автобус обясни с едно изречение случката, качиха ни без да плащаме отново. Последния също се качи на автобуса с нас.
Всичко това отне по-малко от 10 минути.
Въпросът ми към вас е: Защо шофьорът на счупения автобус се качва в следващия вместо да остане на място?
Поздрави,
Христо
