Първо каране на кола в НЗ

Получи се почти спонтанно. Бяхме решили от екипа да си правим тийм билдинг в парк Оракей, който се намира на около 4-5 км от нас. Етиопчето Самюъл (то си е направо Самуил) има кола, но има учебна шофьоркска книжка, която му дава правото да шофира само с човек, който има пълна такава. А аз имам. Идеята беше той да дойде до нас и аз да карам до парка.

В уречения час той се появи, аз седнах на шофьорското място и започнах да преглеждам и да нагласям седалката и огледалата. След малко потеглих - гледах внимателно всякакви табели и пътни знаци. Като цяло не съм си загубил навиците за каране, но е малко странно скоростния лост и огледалото да са ти от ляво, а мигачите от дясно. Беше около обед и имаше много коли. 1-2 пъти ми се наложи да се пристроявам и на едно място ми се наложи да си променя маршрута, по който бях решил да мина, защото улицата стана еднопосочна за беда срещу мене. Веднъж даже пуснах чистачките по погрешка, докато се опитвах да пусна мигачите - нали са разменени. Излязох на една главна улица, но бях в погрешната лента. И тук стана нещо непредвидено - тъй като не познавам габаритите на колата (тя си е малка), а аз съм свикнал да се центрирам на платното спрямо мен, очевидно съм карал много близко до съседното платно. Прекален близко. Чу се "прас" и се затвори огледалото от страната на Самюел. Бях ударил на някой огледалото. Продължих - нямаше как и къде да спра. Доста се уплаших. На следващия светофар до мен мина и полиция, но нищо. С много труд успях да се пристроя от дясна лента да завия наляво в един супермаркет (да купим туй-онуй за барбекюто на тийм билдинга).

Тъкмо спрях колата на паркинга, и зад мен спря напреко друга кола. От нея излезе разгневен маор и дойде до мен. Започна да ми крещи защо съм му ударил огледалото, защо не съм спрял и ако е нямало полиция какво щял да направи. Аз почти си мислех да натисна бутона за аварийно повикване на телефона си, защото имах чувството, че той ще направи нещо. Самюел излезе и тръгна към маора. Онзи му се развика на него да си влиза в колата, защото с мен говорил. Пита ме дали имам новозеландска шофьорска книжка. Аз спокойно му се извиних, обясних обстоятелствата, показах и книжката. Наистина съжалявах, че съм го забърсал - явно и той го усети защото се поуспокои и си замина. Никога не съм предполагам, че такова нещо ще стане. Но в едно съм почти сигурен - бял човек или азиатец нямаше така да се държи.

От супера до парка кара Самюел - аз бях доста стресиран от всичко случило се. Той определено е плад шофьор - няма навици и е несигурен, но поне кара. На барбекюто играхме футбол - 4 на 4 човека, запознах се и с бременната жена на Фарид. Прекарахме чудесно.

П.П. След тази случка се амбицирах да карам кола - около 2 седмици гледах обяви за коли, но като цяло не си заслужава да купувам докато живея в града, защото ще ми е скъпо удоволствие - на година ще плащам за паркинг може би толкова, колкото ще дам за кола (а коли има на по 10-12 г за $3К които вървят добре).

Коментари

Навиците трудно се променят. Ситуацията е била доста стресова, но с упражнения ще влезем в час.
За мен карането на автомобил е страст и нямам търпение да се появя по новозеландските пътища. Надявам се, че има писти за автомобили, защото много ми се зяпат състезания на живо.

Аз карах в Кипър rent-a-car (и там са с десен волан). Та ако купуваш кола и те дразнят мигачите отдясно се огледай за Форд и Шевролет, те са с мигачи отляво както сме си свикнали ;) Сигурно и други европейски марки са така но на японските Хонди и подобни са им отдясно. Много е объркващо поне за мен.

За мен първото каране в НЗ беше кажи речи наистина първо :) Току що бях изкарал книжка и заминахме. Там няма как да не шофира човек, поне не и по местата където съм бил, и така... свикнах бързо. Когато се прибрах в България няколко месеца продължавах да пускам чистачките вместо мигач :)

Явно първото каране на кола с дясна дирекция си е преживяване със случка за всички. Нещо подобно ми се случи миналаото лято в Англия.
Кацнахме на Хийтроу, откъдето взех рен-а-кар за пътуването ни по маршрут Лондон - Бристъл - Фолмът.
Първи епизод с малък стрес беше на излизане от летището, когато аз уверено погледнах наляво:o не видях идващо превозно средство и реших да дам газ и да потегля от знак стоп. В момента, в който понечих да тръгна, отдясно "прелетя" двуетажен автобус последван от колона от около 10 автомобила. Както и да е лека полека и оглеждайки се непрекъснато като паток наляво-надясно, напред-назад, нагоре-надолу излязохме на магистралата, където по-лесно се свиква.
Втори епизод и по-драматичен настана след като влязохме в Бристъл и трябваше да стигнем до един от крайните квартали, където да оставим багажа на Инчето, след което да я оставя на хотел в Бристъл и да продължа към Фолмът. От този момент много заобичах малките и спретнати кварталчета на английските градове.
Англичаните обикновено паркират от едната страна на улицата заемайки малко повече от половината лента (щото пътищата им са много широки). И както си карам насреща се зададе кола, а и в същия момент група подпийнали и излизащи от близкия пъб (оказаха се в последствие италианци) що да не реши да прецапа платното там където не трябва. Човекът с колата насреща сви към мен, за да не ги удари, аз завъртях волана наляво и докато Инчето каже много си близо и за разлика от Ники се чуха 3-4 последователни удара на огледала, като последният беше последван от затварянето (принидутелно на моето огледало) и трясък на огледалото на последната паркирана кола на улицата. Добре, че индиецът от рент-а-кар на летището ме убеди да си направя пълна застраховка. Имам да го черпя.
Спрях в края на улицата и естествено собствениците на автомобила се оказаха в пъб-а. Имаше ох, ах ама откъде си, къде гледаш, ау европейци, ау, че и от България, звъняхме на телефон даден за подобни случаи, но никой не вдигна и така, докато накрая си записахме имената, номерата на колите и се разделихме по живо, по здраво. От там насетне проблеми нямаше, а и за един месец посвикнах, само дето ако беше много тясно предпочитах да спра и да изчакам насрещните. Интересно никой не свиреше зад мен. Сигурно щото англичаните са много "тъпи" и не разбираха какво става. Абе, англичани.

При предването на колата на л-ще Гетуик само описах инцидента, номера на колата на хорицата, които оставих без огледало от шофьорската страна, девойките казаха, че колата има застраховка, да не се тревожа и ни пожелаха лек път. Бяха полякинчета в Англия, ама и те са прихванали от "тъпите" англичани. Все се усмихваха. Направо много тъпо. Никаква крива физиономия дори. Направо да ти се развали цялата почивка.:cool:

Но в едно съм почти сигурен - бял човек или азиатец нямаше така да се държи.

Ех, този дълбоко вкоренен български расизъм - няма отърваване от него и на другия край на света. :(

Ех, този дълбоко вкоренен български расизъм - няма отърваване от него и на другия край на света. :(
Признавам, че може и да съм леко предубеден, но в никакъв случай не се приемам за расист. И в САЩ и в НЗ съм работил и работя с всякакви раси, етноси, религии и не съдя хората по цвета на кожата. Но както в БГ циганите, а в САЩ черните извършват пропорционално повече престъпления от останалите, в НЗ маорите са много войнствени. Има случаи, в които ако ги гледаш в очите и се усмихнеш, може да бъдеш нападнат (буквално!) В контраст, азиатските култури (в НЗ и белите) като цяло се стремят към хармония и са супер толерантни.

Признавам, че може и да съм леко предубеден, но в никакъв случай не се приемам за расист. И в САЩ и в НЗ съм работил и работя с всякакви раси, етноси, религии и не съдя хората по цвета на кожата. Но както в БГ циганите, а в САЩ черните извършват пропорционално повече престъпления от останалите, в НЗ маорите са много войнствени. Има случаи, в които ако ги гледаш в очите и се усмихнеш, може да бъдеш нападнат (буквално!) В контраст, азиатските култури (в НЗ и белите) като цяло се стремят към хармония и са супер толерантни.

Китайците са направо непукисти, мене, ако питаш. Не спокойни, ами сякаш са имунизирани против емоция поне 90% от тях (а това е много!). Мен щеше да ме сгази един китаец на тротоара в Шанхай, скочих върху мъжа ми (буквално), а оня ми бибиткаше само да се мръдна, дори не намали... Съвсем не приемам за расистко заключението ти, защото то се базира на културни различия, а не на непонасяне на друга раса. :D Аз съм карала само моторче в страна с ляво-ориентирано движение и да не се хваля, ама много добре се справих. Мъжът ми - също. Решихме да си вземем по 1 на човек за по-добър баланс, че и без това не сме се качвали на таквоз нещо преди. Единственото, което наистина ме стресира беше кръгово кръстовище. :D

Тез маори - огън хора, значи... :cool:
Много интересно разказваш.