Australia, it's a wrap :)
Остават ни 6 седмици до полета обратно към Америка. Имах планове за Байрън Бей през зимата, роуд трип надолу по брега та чак до Мелбърн. После уикенд в Грампианс. И уикенд в Алпийския район.
Естествено Ковид-19 ми осуети всички планове до един.
Все още не съм получила и разрешително да напусна страната, чакам вече седмица, без да има никакво известие или някакъв начин да проверя защо апликейшъна ми не е одобрен още.
Въпреки всичките огорчения... си тръгвам с много прекрасни спомени от Австралия. Не знам дали сте имали такава любов в живота си, когато сте се разделяли с любимия точно когато най-много сте били влюбени. Раздялата не е била причинена от липса на любов или накърнени чувства, просто нещата не потръгват и не се напасвате. Това е Мелбърн за мен - young love, the memories of which will keep me warm during the cold winter nights ahead of me.
Красив, мултинационален, зелен, миришещ на евкалипти млад Мелбърн ще е завинаги в сърцата ни <3
Melbourne, I love you.
Коментари
Руми, прекрасно си го написала. И много жалко, че не съвсем убедително си заминавате. Но, съдба. Ще се радвам и занапред да пишеш какво се случва в САЩ. А кой знае, някой ден може да кацнете пак на Долната земя :)
Здравейте мило семейство, честно, мъчно ми е че си отивате обратно в САЩ. Някак малко ми се струват хората с които мога да си пиша, и ако ние живеехме в Мелбърн, или вие в Синди/Брисзбън със сигурност бихме имали много общи интереси, да не говорим, че вашите момчета, са на почти на години на моите калпазани, как да е.
Лек път ви желая, и ако когато пак идвате към долната земя, обадете се, да се видим от плът и кръв!
Поздрави!
Успехи! Ще се радваме пак да пишеш да кажеш впечатления, които са дошли след като сте се върнали в САЩ.
Успех мили хора :)
Аз не съм тъжен за вас, точно обратното, много се радвам, че се случват различни неща... Като ми е много трудно и тъжно и споделя с баща ми, той ми казва следното: "Животът не е празна магистрала и ти седнал в последен модел порше, натиснал газта до ламарината". Аз бих добавил от мен, че по-скоро си в една стара жигулка, нагоре по шипка, с много остри завои и тежък трафик. :) Успех и скоро отново да погледнете към ново приключение... а защо не НЗ (предолагам, че това сега изглежда абсурдно).
Ето нещо за чаша вино и малко свободно време: <а>https://www.youtube.com/watch?v=lSzICmwmRsA<а/>
Аз не съм тъжен за вас, точно обратното, много се радвам, че се случват различни неща... Като ми е много трудно и тъжно и споделя с баща ми, той ми казва следното: "Животът не е празна магистрала и ти седнал в последен модел порше, натиснал газта до ламарината". Аз бих добавил от мен, че по-скоро си в една стара жигулка, нагоре по шипка, с много остри завои и тежък трафик. Успех и скоро отново да погледнете към ново приключение... а защо не НЗ (предолагам, че това сега изглежда абсурдно).
Благодаря ви приятели! Натоварих контейнера в понеделник и сега ми е вече по-спокойно с довършването на работа и разни административни досадни истории по заминаването. Единствено ми е мъчно че заради локдауна в който се намираме не можем да се поразходим с децата за последно из Мелбърн и околностите, да отидем до плажа пак и ей такива дребни нещица, които не са проблеми изобщо.
Надявам се да имаме пак път насам и към любимата ми НЗ, животът е прекалено непредвидим че да си мислим че знаем какво ни чака зад завоя към Шипка :)
Аз ще преподавам един курс онлайн към стария си американски университет да не е съвсем без нищо, но иначе съм натоварена с тежката задача да реша какво искам да правя през останалата си част от професионалната си кариера, хаха (дано само не се пропия докато го мъдря този въпрос).
Руми, какво стана? С този локдаун при вас пуснаха ли ви да си заминете?
Да Ники - ние имахме разрешително да напуснем Австралия, което изкарах още преди месец. Единственото нещо което се промени е че наши приятели не можеха да ни закарат до летището и трябваше да си вземем шатъл. Но това да ни е проблема :) Даже вмомента сме много близо до вас, на Оклъндското летище - всеки се е забил в телефона и чака да минат 3 часа до полета, че е чак в 22.30, а няма едно пусто кафе отворено да убием време малко по-приятно. Мерси че питаш и ни мислиш :)
Да се отчетем набързо. Вече изкарахме една седмица или повече? времето ми е доста слято като се има предвид джетлагс и липса на какъвто и да е режим :) Пътуването беше прекрасно. Air NZ се представиха чудесно с нови самолети, чисти и полупразни, и страхотно обслужване. Общо взето все едно летяхме първа класа. Казаха ни че ще ни раздадат някаква информация за доброволна самоизолация като пристигнем в САЩ, но това не стана естествено :) Нито температура провериха, нито пък ни питаха от къде идваме и къде отиваме. Welcome back home и толкова, все едно КОВИД не се е случвал.
В Източен Вашингтон положението е същото и ако не бяха маските в магазините, нямаше даже и да знаем че има КОВИД. Хората се събират навън, правят се партита и живота си тече. Честно казано след последните пет месеца в 3 и 4 фаза карантина в Мелбърн, това ми е супер странно но и действа много добре на психиката. Обиколихме любимите си места в радиус един час - планини, езера и реки. Времето все още е прекрасно за хайкс и висене по цял ден във водата и моите диваци бързо се върнаха в предишните си приключения. Като са в къщи чатят с Австралийските си съученици и разказват за страшната Америка хаха. Толкова засега от нас. Трябва да си направя сторидж на снимките онлайн някъде и ще кача малко снимки тук, някой ден. Поздрави на Южното полукълбо!
Много се радвам за вас Руми. Звучиш освежена!
Да ви върви по вода в новото/старо вкъщи и успехи!