Коментари

  1. Аватара на Kaliuka
    Цитат Написано от permutation
    На жена ми българската специалност е по-неконвертируема и от твоята - всъщност твоята е конвертируема, но явно пазара е наситен. Тя си хареса ново направление и записа един онлайн курс към американски университет. След завършването си намери доброволска позиция, и чак след няколко месеца и предложиха работа.

    Една позната Украинка с твоята специалност реши да запише TAFE за 1 г. и може би чак 6 месеца след завършването успя да пробие.
    Това звучи обнадеждаващо! Ще изчакам още и някой друг месец тогава:–)))
  2. Аватара на permutation
    На жена ми българската специалност е по-неконвертируема и от твоята - всъщност твоята е конвертируема, но явно пазара е наситен. Тя си хареса ново направление и записа един онлайн курс към американски университет. След завършването си намери доброволска позиция, и чак след няколко месеца и предложиха работа.

    Една позната Украинка с твоята специалност реши да запише TAFE за 1 г. и може би чак 6 месеца след завършването успя да пробие.
  3. Аватара на Kaliuka
    Благодаря на всички за коментарите, разбирането и съветите! Прочетох ценни идеи и опит, които заслужават сериозно обмисляне!

    Усмивки,
    Кали
  4. Аватара на NikiG
    Страхотно! Всичко се развива нормално Не леко, но в никакъв случай отчайващо. Една малка идейка: мислила ли да си смениш името - съкрати първото и сложи английско звучаща фамилия, особено ако е по-засукана и трудно произносима (но по-важно е името).
    http://www.bdm.vic.gov.au/home/chang...nge+your+name/
    Ако не ти се сменя, може да почнеш да го ползваш навсякъде preferred name - в резюмето, по сайтове и т.н. Колкото и да е странно, ще ти се вдигнат шансовете незабележимо, но осезаемо.
  5. Аватара на Gianni
    Важното е не да спечелиш битката, а войната!
    Обновени 20-04-16 на 13:09 от [ARG:5 UNDEFINED]
  6. Аватара на sipirumi
    Изках да те окуража, нямам реални съвети за австралийския пазар на труда. Може би да разгледаш годишните репорти за вашия щат за професии/заетост/заплащане и оттам да се ориентираш накъде.
    Преминах през същите главоблъсканици в САЩ и работех в хотел на рецепцията отначалото за да натрупам местен опит, макар и не по специалността. Като го направих това за около 7-8 месеца започнах да си търся работа в социалната/психология сфера (социален работник от СУ съм и аз, оооо Иван Димитров!!!), но за позиции които не изискват висше. Така се озовах с две работи в един момент - едната беше само след средно образование постоянна, а другата на повикване почасово с бакалавърска степен, която ми признаха макар и да не я бях приравнявала тук още, защото шефа беше англичанин и му стана мило че и аз съм от Европа. После с този опит, и приравнени дипломи започнах да си работя по специалността, и после изкарах Пхд тук. Така че ако има пазар за специалността ти там, си струва да надградиш но не само сертификат, а нещо което ще ти даде степен - обикновено те включват интърншипс, които са неплатени, но пък голям шанс да те забележи работодател и да те остави на платена работа след това.
    Друга идея - учителка? не знам какви са стандартите там, но в САЩ мога да преподавам или замествам в училище ако имам Магистратура по нещо си, не е задължително да е педагогическо образование. Може би си струва да провериш в местните организации. Детска учителка също е вариант ако ти се занимава с деца.

    Успех! И само напред! Разборам стреса, знаем го първа ръка (мъжът ми също работи година за лендскейпинг), но минава, и наистина много се научава за себе си, за връзката ви, сполотява ви и ви дава друго усещане за живота.
  7. Аватара на benitabeni
    Хей Здравейте
    Радвам се че писа и че сте добре наистина много неприятно е това с работата и нормално да се сдухваш, НО приеми го като предизвикателство след което нещата ще се наредят в най-добрата за теб посока. А когато ти идва в повече негативното знай, че един ден когато имате деца (ако искате разбира се) те ще имат възможността да живеят в нормална среда! А това е много важно, повярвай ми.
    (Относно остарялото образование в СУ - там две мнения няма. Няма начи да не си се срещала с "великия" Иван Димитров (Обща и възрастова психология и някъв там в катедрата), който ни караше да учим изследвания, котито са правени още преди майка ми да се роди и вече не са актуални на база сегашините процеси в обществото...)
    Единсвеното, което ми хрумва без да съм стъпвала на ОЗ тудов пазар -защо не пробваш някакъв вид членства (memberships) в местни организации?
    Хайде късмет
  8. Аватара на pooh06
    Здравей Кали,

    преди много време по неволя започнах да си търся работа като строител във Великобритания. По това време жена ми работеше усилено в един хотел, а аз бях изпаднал в отчаяние и ми липсваше увереност и спокойствие. Звънях ежедневно по агенции, но никой не ми се обаждаже. Нещеш ли една вечер по никое време ми звънят и ме питат дали мога да съм на следващия ден на гарата в Windsor. Рано сутринта пристигам там, но след 15 минути чакане извън уреченото време, все още никой не ми се обажда. След още 45 минути и премръзнал, най-накрая се свързвам и отсреща ми казват "Ами вие бяхте резерва, ако не дойде другия общ работник, но за съжаление той пристигна преди час и вече работят на обекта." WTF?!? Така или иначе бях там, похарчил немалка сума за транспорт, реших да пообиколя и разгледам.. минах покрай невероятния замък, седнах до реката, нахраних лебедите, заредих се с енергия и настроение от красотата на природата, усмихнатите хора и нетипичното за това зимно време в Лондон слънце. През уикенда отидохме с приятелката (по настоящем съпругата) ми и изкарахме един прекрасен ден в разходки и шопинг. Следващата седмица ми звънят от същата агенция и ми дадоха друг адрес. Отивам на обекта и какво да видя - в съседство стадион Стамфорд Бридж (тогава много обичах футбола), а самия строеж беше една дупка от кал и мизерия. След малко пристига един висок и здрав английски младеж - и той за същата работа. Шефа ни вижда и се провиква, че работата е само за един човек и ни хвърля чифт ботуши. Англичанчето реши да си тръгне, а аз цял ден копах и носех тежести в калта.. Останаха доволни и през същия месец работих още ден на една полупостроена къща, но все още не ми бяха платили. Реших, че отношението и натоварването не ме устройват и приключвам работа с агенцията. Хайде намери се и нов повод за разходка - посетихме офиса на въпросната агенция в Уембли inSightSolutions. На място продължиха да увъртат, но след като им се развиках и ги заплаших ми платиха в брой. На връщане посетихме един хоспис и си купих една книга - Oracle 8i Starter Kit (от 45$ на 1.50GBP). Това беше най-добрата инвестиция правена от мен някога.. Понастоящем съм Database Administrator в София. Неведоми са пътищата господни, това, което не ни убива ни прави по-силни и в този ред на мисли няма нищо случайно ;-)

    Това да си без работа си има и добри страни. Може да преосмислиш живота си и да избереш правилната посока. Да решиш, кои са силните ти страни и да работиш още повече над тях. Що се отнася до HR - имам доста познати, които от работа за агенции станаха самонаети. Не се изикват много инвестиции и обикновенно всичко е налице вкъщи - бюро, интернет, компютър с камера. И най-вече твоята харизма и идеи за развитие. Като например може да започнеш да контактваш и съпортваш хора от LinkedIn, желаещи да работят в ОЗ, да събираш база данни, да се свържеш с потенциални работодатели, да им предоставяш различни консултации срещу заплащане. Или тотално да зарежеш професията и да се отдадеш на ново начинание, което според теб би ти донесло по-добра реализация. Но ти си човека, който знае в какво е силен, който може да генерира уникална идея и да я развие докрай. Има много безплатни книги в нета и форуми на хора в една и съща област. Дерзай и успех!

    пс: ето някои сайтове за ресурси и вдъхновение

    http://www.parichnipatoci.com

    https://www.coursera.org

    http://learning.acm.org/about/b24x7_faq.cfm

    https://www.predpriemach.com

    http://www.4shared.com
  9. Аватара на Gianni
    Цитат Написано от Kaliuka Виж мнението
    ...защото в момента, в който потънеш в бита, в търсенето на работа, в установяването, градът се смалява до точката на твоя живот... а тя може да не е най-добрата в момента.
    Тази констатация много ми хареса, защото е самата "гола истина" за нещата към настоящия момент, без значение в коя точка на света си. Радва ме факта, че я прави един млад човек, защото доказва по този начин, че не е необходимо да доживееш до 100 години и да говориш мъдрости за преживяното. Същевременно е тъжно от друга страна, че същия този млад човек е достигнал много рано до житейските истини, а това води до стрес по принцип.

    Цитат Написано от Kaliuka Виж мнението
    Благодарение на мебелите изхвърлени на улицата и щедростта на няколко българи се обзаведохме бързо и добре с всичко необходимо, че и отгоре! :-) Да живее потреблението и изхвърлянето на годни вещи! Много се забавлявахме с откриването на съкровища по улиците:-) Чувствах се като Пипи и си играех на нещотърсач :-)
    Това с "уличното обзавеждане" ме изненада, мислех си до сега, че е възможно да се види само в Европа. Сега като си припомня първите емигрантски години - търсене на квартира, обзавеждане и всичко свързано с битовите неуредици... Веднага неволно се видях, как и аз бях в ролята на нещотърсач... по едно време всичко ценно и все още използваемо, което виждах изxвърлено ме привличаше, като магнит към себе си. Колко пъти съм си мислил "Абе тези ненормалници толкова ли са богати, та да изxвърлят подобни работи?"
    После с времето човек си стъпва на краката и започва да търси удобства, купува си нови мебели и прочее на изплащане и т.н. Дори сега си спомням, как един ден си напълних къщата с гадни хлебарки и не от какво да е, ами от един стар кожен диван, който намерих за много удобен.
    В крайна сметка със събирането на разни стари боклуци взехме, че отворихме очите на местните канапи и хората от това си направиха бизнес - събират, къде що видят и го продават на емигрантите. Трудно е вече да видиш каквито и да са използваеми вещи свободно да се търкалят по тротоарите.
  10. Аватара на MyCTaKaP
    Ние като бяхме в Канбера също ни напомни на център на български град от близкото минало. Като цяло ни беше интересно, но бързо дойде и желанието ни да си ходим Много ме впечатли как са наляли цялата пътна инфраструктура и в следващите 20 години (или ня помня колко точно казваха на обиколката в парламента като готова база за бъдещо развитие) остава само да строят сгради.

    Ще стискаме палци и ще се радваме да се похвалите с нова квартира и работа скоро. Мечтателството и инвестицията в добро настроение си заслужават от всякъде
  11. Аватара на venziap
    Поздравления за решението да напуснете Канбера толкова бързо!
    В момента съм в настроение да съм безразсъдно краен и ще кажа следното хората, които смятат да устройват там : Канбера е най-голямото град / село - недоразумение, което съм посещавал в Австралия! Силно препоръчвам да се избягва като дестинация! На кратко: обществен траспорт, цени на стоки и услуги, outdoor activities - нула точки от ... скалата няма значение .


    Пожелавам ви успех и бързо намиране на работа в Мелбърн!
  12. Аватара на permutation
    Кали, ако искаш да си запазиш специалността има 2 пътя - през TAFE (айде да не е университет) или volunteer-ство. И за двете ще ти отнеме около година, за да може да излезеш сама на пазара. Това е стандартния път, но ако си достатъчно находчива по пътя, ще можеш сигурно да намериш нещо платено и за по-кратък период.
    Успех на мъж ти за летящ старт - ще вие е нужен!

    Ники, то и аз съм на сходен с твоя абонамент, но на разстояние от около 4,15 км до ексчейнджа, реално даунлоад-а ми е до 4 мбита максимум.
  13. Аватара на NikiG
    Кали, честито! Хубаво е от първа ръка да се види как изглежда в момента миграцията към Австралия - аз имах предположения, че положението вече не е розово по обръщането на миграционния поток между Нова Зеландия и Австралия (от 50К души нетно заминали за ОЗ през 2012, сега са вече около 0та - колкото заминават, толкова се и връщат). На приятеля ти браво, че и на твоята упоритост! За интернета - ще свикнеш. Аз се радвам на ДСЛ-а: в БГ също имах ДСЛ с БТК и бях много доволен - е не е фибер или ЛАН, но за условията е приличен. Аз плащам АУД 75 за безлимитен 25mbps VDSL. И съм щастлив. Съвет - оглеждайте се за жилище, защото 4те месеца ще свършат много бързо. И дано намериш нещо постоянно, но дори и временно би било добре.

    Оправих ти и интервалите
  14. Аватара на Kaliuka
    Извинявам се за слятите думи, но това се получи от някакъв бъг при копи-пейста :-(